Отговор на въпроса КОЙ

Искате ли най-после отговор на въпроса КОЙ, който тресе България откакто на 14 юни 2013 г. след Христа й натресоха един антихристос на 33 години в ролята на върховен жрец по сигурността, готов да разпъне на кръст всеки противник на петолъчката, узурпирала властта по волята на Третия Рим? 

Четете. Четете между редовете мейла на завеждащата „течната дружба” с преродения СССР в невидимата за незрящите покорни българи съветска пета колона Светлана Шаренкова. 

Мейлът е от 1 април, но е обратното на лъжата: откровен е както нищо друго, което сте чели по въпроса за истината кой и как командва България. 

Ще Ви стане ясно, че Шаренкова има мандат (от Путин ) да прави от президента на България Георги Първанов „лице на българо-руските отношения”, (което й било съкратило няколко години от живота), макар да го смята за неотразим егоист, на когото не може да се разсърди. 

Писах в блога, че Шаренкова и Първанов наскоро са били приети от могъщия външен министър на Русия Сергей Лавров на частно посещение в навечерието на отприщването на „Южен поток” през територията на проруска България, но като първоизточник на новината, който е забранен за цитиране, така и не „впечатлих”когото и да било в българските медии- а и сред политиците, които уж са големи противници на статуквото, но се пазят да не се позоват на някакъв си блогър и да се окажат в опасна препирня с петата колона.

От страстния мейл на Шаренкова до Кирил Добрев, недолюбвания от Станишев син на бившия вътрешен министър Николай Добрев (за чиято приятелска псувня Шаренкова жадува постмортем), ще научите как клановете се борят за власт в БСП и че соцвеличия, като Евгений Узунов и Васил Калинов са достойни единствено за презрението на Шаренкова. 

Същевременно столичният шеф на БСП Николай Малинов, червеният националист Минчо Минчев и т.н. направо са глупаци и помияри, възнаградени за помиярщината си, защото са подписали писма срещу Герги Първанов в угода на Станишев (и нищожествата от неговото обкръжение, като Драгомир Стойнев („как му беше името на хасковлията”?), днешен министър на икономиката и енергетиката. 

Преди да се насладите на откровенията, каквито, басирам се, не сте чели досега за мафиотизираното в своята черевена омерта задкулисие на българския преход, замислете се още веднъж за това кой дърпа конците на марионетките в България, след като една „неправителствена” Шаренкова стои над българския президент Първанов и се хвали, че го е „направила” лице на отношенията ни с империята, от която и днес сме фатално икономически зависими поради непроменената вече четвърт век инерция на инфраструктурното статукво, създадено от СССР чрез изнасилване на НРБ. 

За автентичността на мейла на Шаренкова гарантирам и ще смятам липсата на опити да бъде опроверган за поредното мълчаливо потвърждение на изнесени в ivo.bg факти (апропо,препоръчвам специално на официоза „Дума” да се възползва и да го публикува, защото читателите на русофилското издание имат право да знаят кой е истинският шеф на съветската пета колона и да не се кланят на фалшиви кумири). /бел.ред. - текстът е публикуван без никакви поправки/

De: Светлана Шаренкова

Objet: за живота, Кольо и еднолюбците

Date: 1 avril 2013 21:53:36 UTC+2

À: Кирил Добрев  

Моето мъжко момиче, никак не се шегува:

ако обича – обича, ако ревнува – ревнува. 

Аз не умея да бъда толкова категоричен. 

Моята строга присъда е моето мъжко момиче. 

Това сякаш е писано за мен, Николай и за теб. Поне така го чувствам. А че съм мъжко момиче – знам първо от татко – така ме наричаше, а след това и Николай. Аз мога да ти се карам, да ти се сърдя, да не ти говоря, но те обичам и никога няма да те предам. Ти си част от живота ми и от мен самата, от семейството ми.

Аз съм по близка с теб и Марианка отколсото с родната си сестра. И на много неща се уча от теб /от Георги например – нищо не съм научила/. Всичко това – Сергей и Моника едва ли биха разбрали /за съжаление и Георги едва ли може да разбере такива отношения, той е егоист, но с него проблема си е мой – имам непреодолим сантимент към него и като го видя всичко му прощавам, така беше и с Кольо /. 

С моника и Сергей С. – с тях мога само да се пазаря или търгувам, да се опитвам да правя политика, но те да си излея душата, те не могат да ме унизят, защото не ги уважавам и не са ценност за мен. От теб и от баща ти /колко пъти ме е разплаквал/, пък и от Георги, много повече ме боли или се чувствам унижена, защото сте ми много, много важни, държа на вас и ви ценя и обичам. 

Защо мислиш така ме разстрои Националния съвет миналата седмица – това, че никой не спомена името ти, мен лично ме обиди и унизи повече, отколкото ако Сергей беше казал, че си некадърник, не ставаш или нещо подобно. Кирил Добрев – синът на Николай Добрев – не може да бъде подминаван в БСП просто така, мълчаливо и нищо да не последва от това. Не може БСП – партията, за която той спаси и си даде живота, да се прави на разсеана. 

Кирчо, аз трябва да умра на 16 април т.г. – след половин месец, за да си отида на неговата възраст 51 година?! Ти представяш ли си какво означава това!!! Представяш колко несправедливо беше това, че ни остави сами на тази земя, че никога няма да ме/ни напсува, никога няма да ми/ни каже както ти днес ми каза в офиса: Е какво има пак, какво се е случило отново??? /уж дебелокож, сърдит и циничен, но винаги ме усещаше като с радар/ 

Представяш ли си колко още би могъл да бъде с нас, да ни раздава съвети и ритници, ако не го изяде отвътре болеста наречена политически канибализъм. Аз бях пред истеричен пристъп на Националния съвет и си прегръщах сълзите, като неуравновесена госпоица, затова защото името ти не беше казано – сякаш си прокажен, това беше безумно. Две трети от седящити там дължат кариерата си на Кольо. 

А ти се сърдя, че ме въвлече в тази глупост още преди 4 години – няма да забравя пред Московското кметство изведнъж ми каза – искаш ли да те направя депутат – сега съм в силата си и ще направя каквото си искам. Киро няма да стане, – абе ти кажи „да“ и ще стане. Добре опитай – и ме пусна по допирателната да се разправям с Евгени Узунов. А ти не ми вдигаше телефона и ме заряза. Это това ме обиди и унизи. 

Можеше да кажеш – сгреших – не мога да го направя, а ти не намери смелост да ми го кажеш. Заложи на Стойнев /така ли се казваше хасковлията!?/ Сега съвсем нямах никакво, ама никакво намерение отново да влизам в тази история – ти дойде и попита: мога ли да те предложа за гражд. квота – и дотук. Сергей бел казал, че не ставам за гр.квота, но Сергей говори това, което му изнася, той не е Христос или Буда – с него се спори и налага мнение позиция – нещо което нито видях нито се случи. 

Мога да бъда всичко друго, но не и навлек – не съм Вако Калинов, не съм Стойнев, не съм Васил Норин, не съм. Заради Първанов /че го направих леце на българо-руските отношения и си съкратих няколко години от живота/, Станишев ме ме наказ – здраве да е – аз съм повече от убедена в правотата си за Русия. Подписалите писмата с/у Първанов са възнаградени Малинов, Минчо Минчев, Ваня Добрева…/а Малинов и Милен Чакъров го наричат шефе!!!!! – болест, глупост, кариеризъм и помиярщина/. 

Със СС и Моника аз гороря като с равни, с Първанов говоря като с по-старши от мен и с уважение. С ЕУ говоря с подигравка. 

Наколенки , с-ки и плонжове – не мога да правя – генетически съм обременена – човек без изправен гръбнак не го уважава никой – завещано ми е от Хайтов – „На една удивителна жена, която признавам, че много обичам! Заради силата на нейния характер и нейната, рядка днес, духовна и външна, крехка красота. Такива породи вече не се раждат!“ – това ми написа Николай Хайтов месец преди да си отиде от нас. А той беше чешит, с тежък характер и не си поплюваше. С мен трябва да говориш чесно и без задкулисни помисли, както аз няма да си позволя за замълча или да бъда личемерна. 

Всечка щеше да приключи – с напън и скандали и да се оправи с твоята листа. Но това което ми дойде от Стефчо ме извади от разновесие – и съм безсилна да направя каквото и да е и много объркана. 

Светлана Шаренкова

Председател на Форум “България – Русия”

тел. +3592 943 46 64, факс: +3592 944 26 26

бул. “Евлоги Георгиев” № 169, ет. 4

1504, гр. София, Република България 

Автор: Иво Инджев

Гледната точка е публикувана на http://ivo.bg.