Перверзии, фетиши и политика*

Действащи лица: Владимир Владимирович, Сергей Викторович и Силвъри Ийвълтън.

Кремъл. Кабинет с дървена облицовка. Върху дървото има закачен двуглав орел. Упояваща тишина. Шум от почукване по вратата.

Владимир Владимирович: Заповядайте!

Сергей Викторович: Привет, Владимир Владимирович!

В. В.: А, Привет, Сергей Викторович!

С. В.: Преди да продължим разговора, искам да напомня за още един път, че с актове на военна агресия...

В. В.: Сергей Викторович...

С. В.: Не показваме родината си като силна, а тъкмо напротив...

В. В.: Сергей Владимирович, оценявам Вашата загриженост, но тук... Всички сме пораснали хора, нека си говорим по същината на въпроса.

С. В.: Хубаво. Същината на въпроса е: всичко е под контрол, войските ни са в Западна Полша, до Молдова на юг и почти завзели Осло до този момент. Войниците на Норвегия яростно бранят територията си, но те са само 219, така че можем и просто да ги заобиколим. Флотата на НАТО е напълно победена в Черно море и е отблъсната от водите край Копенхаген. Военните успехи са завидни за кампания, която се простира само три месеца. Но...

В. В.: Но?

С. В.: Владимир Владимирович, войната е особен риск, тъй като...

В. В.: Сергей Викторович, диктувам (чете от документ): Успех в Естония за 12 часа. Завладяна е Литва за още 17 часа. Латвия – след 36. Финландия отне две седмици. Полша – почти победена за 27 дни. Вярно, малко по-бавно от Хитлер, но само защото не искаме обща граница с Германия толкова бързо. Само подчинението на Украйна отне два месеца и половина, по-дълго от очакваното. Швеция отне един месец, както и още една седмица да екстрадират феминистките им в затвори в Сибир. Сергей Владимирович, поправете ме, ако греша, но това е най-успешната офанзива в европейската история до момента.

С. В.: Добре, но има един проблем: съпротивата на местното население.

В.В.: Пф, нищо работа. Нали затова смятаме да оставим Германия без окупация. Просто нареждаме танковете на границата, американците се изтеглят набързо с пълни гащи и Ангела въвежда нов данък: „Компенсация за санкциите срещу Руската Федерация“ (виж само как звучи, а?). Стискаме си ръцете и точим евро. Германия е голяма и стабилна страна, ще ги оставим те сами да си се разправят с размириците. Няма нашите редници да въдворяват дисциплина, я, не са тренирани за пъдари! Франция ще направят, каквото и немецът реши. Останалите страни в еврозоната няма да имат избор. И всичко отива в нашия джоб, нали така?

Мълчи и ще си спасиш душата*

Докато си говорим за избори, слушаме речи за светлото бъдеще по партийни концерти и се убиваме по пътищата, нищо не ни пречи да си каже...

Прочети повече

С. В.: Да, Владимир Владимирович, но пропускате важния детайл: Русия е най-нехаресвана от 91-ва насам. Считат ни за агресори...

В. В.: Това ще се поправи. Защо не счетоха САЩ за агресори, когато ни заплашваха с флота в Балтийско море и провокираха тази война? Когато си играеха на медийна война с нас заради Сирия? Ще вкараме в медийното пространство повече кадри на техни атаки срещу нашите войници, те също се бият със силите ни! Цели 14 870 войници загубихме от американско оръжие досега! В Германия с кого бихме могли да имаме сблъсъци, освен с американските войници? С тридесет и седемте професионални германски войници? Не ме развеселявайте, това е като виц.

С. В.: Виц, не виц – това е положението! Много пацифисти има в Европа и с право. А казвам да се променим.

В. В.: Какво визирате точно?

С. В.: Вижте. (накланя се напред) Дочухме комуникация от Белия дом.

В. В.: Дочули сте?

Димните завеси на Бойко Борисов

Идват избори. За президент. Не са толкова важни като парламентарните, но са важни, защото може да предопределят път към парламентарни. ...

Прочети повече

С. В.: Такива неща не се дочуват случайно, съгласен съм. Затова колегите на другия континент вероятно са искали да дочуем съобщението. Щом чуете посланието, Владимир Владимирович, ще разберете.

В. В.: Заинтригуван съм?

С. В.: Колегите в САЩ смятат, че силите и позициите са изравнени. И тотална война би била унищожителна и за САЩ, и за Русия. Както и за всички страни в двата лагера. Затова все пак е добре да има война, но без много жертви. Например: ракета пада, но с 200 метра встрани от целта, умират 4-5 войници, а не 200-300. Цивилни жертви – само по изключение.

В. В.: Те предлагат фарс? Война-фикция, колкото за пред медиите?

С. В.: Идеята е добра, помислете! Хората в Европа ценят правото на живот повече от всичко и поради това войната е осуетяваща интересите им. Губим рейтинг, ако сме твърде агресивни. Но главното е: ракети все пак трябва да се изстрелват, артилерии трябва да бучат, самолети трябва да бомбардират, за да има работа за военната индустрия и да има обмяна на...

В. В.: Капитал!

В очакване на чудото

Много българи се надяват техният избраник да дойде на власт, за да „ги оправи“: да им даде работа, да закрие бежанските це...

Прочети повече

С. В.: Точно така! Разговорът в Белия дом е записан и прехвърлен на незащитени сървъри, за който американците знаят, че имаме достъп и че можем да проследим информацията.

В. В.: Трябва да призная, че другарката Силвъри има поглед. Женска хитрост! Дори завиждам, че сам не се досетих за тази идея. Така ще изглежда все едно не желаем война и от двете страни. Ще жалеем за загубения мир, за безпочвените идеологически разлики, дрън-дрън, а керванът ще си продължи...

С. В.: Да, Владимир Владимирович!

В. В.: Добре. Но преди да започнем да правим така, искам да завладеем и Австрия, харесват ми брадвурстите и Stiegl.

С. В.: Но...

В. В.: Няма „но“! Щом си взех Крим през 2014-та и Виена ще си взема през 2017-та!

Престъпление без наказание

Малцината все още живи висши комунистически функционери от времето на НРБ, които са замесени в престъпления срещу хуманността, могат да...

Прочети повече

С. В.: Слушам... Разрешете да изляза.

В. В.: Давайте, давайте...

Сергей Викторович излиза. Останал сам на бюрото си, Владимир Владимирович изважда от едно чекмедже молив и тефтер с политическата карта на Европа. Старателно оцветява територията на Австрия в червено. След това въздъхва със задоволство и вътрешен мир и поглежда мечтателно през прозореца. На другия край на света над пареща чаша чай една съсухрена и свирепа дама кисело съска в телефона.

Силвъри Ийвълтън: What do you mean we still can’t bomb Assange?!

 КРАЙ.

* Текстът е на Георги Стоянов - магистър по Психология на здравето в СУ "Свети Климент Охридски" - и е публикуван с разрешението на автора.