Радев иска втори мандат: каква е голямата цел

Какво означава заявката на Радев за втори мандат 

Президентът заяви, че очаква „мощна политическа алтернатива", а не правителства, криещи задкулисието зад табели „национално спасение“, „експертен кабинет“ и пр. Въпреки че няма сериозна роля при съставянето на новото правителство, той поне може да спечели част от десния електорат за президентския вот наесен, ако след парламентарните избори на 4 април двете първи партии не успеят да сформират кабинет и той връчи третия мандат на „Демократична България“.

Ако пак не се състави правителство, най-подходящо за Радев би било да се насрочат нови, предсрочни парламентарни избори заедно с президентските. Така не само ще има свой, служебен кабинет, но и ще може при вот „две в едно“ да стане обединител на „всички срещу ГЕРБ“. Още по-удобно би му било, ако Борисов приеме предизвикателството и се изправи срещу него в президентски сблъсък. Тогава политическото разделение ще се изостри докрай и ще мобилизира максимален брой избиратели. Отсега е ясно, че в такъв случай загубилият ще се сгромоляса. А Борисов има да губи много повече от Радев.

Точно такъв сценарий опитният играч Борисов не би допуснал - нито избори „две в едно“, нито да влезе в двубой с Радев. Неговата игра досега винаги е била да тика президента в теснопартиен, червен ъгъл и всячески да стеснява влиянието му. Нищо чудно дори да му хариже и втори мандат, издигайки отново някоя Цецка Цачева за кандидат. Така хем ще си имаме високопоставен политически отдушник - да не е цялата власт в ръцете на вечните ГЕРБ, хем Радев пак ще е удобна боксова круша, с която управляващите да се поддържат в кондиция.

Затова заявката за втори мандат изобщо не е голямата цел. Защото голямата власт не е в президентството. Целта е (или поне би трябвало да бъде) Радев да стане акушер или знаменосец на една многопартийна политическа алтернатива, доколкото никоя партия не може сама да е такава. Неслучайно президентът обяви свои принципи и приоритети в Пакт за почтеност, професионализъм и компетентност, според които политическите играчи да се позиционират, а гражданите да направят своя информиран избор между статуквото и алтернативата. Сред стратегическите му намерения са залегнали много от исканията, които отдавна издига дясната извънпарламентарна и само отчасти лявата парламентарна опозиция.

Големият въпрос

Големият въпрос сега е дали в рамките на конституционните си правомощия Радев може да бъде общият знаменател на голяма политическа алтернатива. И каква би била формулата на тази политическа спойка. Ако програмен кабинет на статуквото е неприемлив, то не е ли възможна програмна алтернатива от разнородни формации? Дали например десни и леви опозиционери биха се подписали предизборно, че ще се ангажират с определени реформи следизборно и дали биха могли да убедят избирателите си, че тогава формулата на управлението става вторичен въпрос? И може ли това да се случи още на изборите на 4 април - или чак на следващите, евентуално предсрочни?

За да се случи реална алтернатива, е по-важно не с кого се договаряме, а за какво. Както и наистина да се договаряме, а не само да се лъжем. Ако Радев успее да постигне такъв поврат както между политиците, така и между електоратите им, ако съумее да бъде гарант за политическо договаряне, което да възстанови държавата, той определено ще влезе в историята. Иначе ще си остане най-много с втори мандат.

Автор: Веселин Стойнев, Дойче веле