Смъртта на "болния човек" край Босфора

„В своето съчинение „Основни мъдрости в устройството на народите“ турският автор от началото на XVIII в. Ибрахим бей Мютефрика сочи 8 причини за изоставането на Турция в сравнение с европейските страни: 1) неспазване на законите; 2) липса на справедливост и наличие на широк произвол; 3) преминаване на държавните работи в ръцете на безсъвестни хора, т.е. корупция на държавния апарат; 4) нетърпимост към идеите на знаещите и просветените хора; 5) непознаване на военната наука и тактика; 6) подкупничество и злоупотреба с държавното имущество; 7) липса на дисциплина в армията и 8) липса на систематични и верни сведения за външния свят“​.

Макар и архаично изказани, тези осем отправни точки демонстрират коректната насока, в която трябва да мислим състоянието на отиващата си империя, когато балканските народи съзират и прекрасна възможност за политическото си освобождение. Не минава дълго историческо време след Санстефанския мирен договор и Берлинския конгрес до появата на ​една светла личност за бъдещето на младата светска държава.

Кемал Ататюрк и пътят напред

Каква ще бъде Турция след референдума на Ердоган

На 16 април Турция ще гласува на референдум конституционни промени, които ще я променят завинаги. Критиците на турския президент Реджеп...

Прочети повече

Военният летец, писател и политик Мустафа Кемал Ататюрк има блестяща кариера на общественото поприще със своя 15-годишен мандат като президент на Турция (1923 - 1938 г.). В този период той провежда радикални реформи в политическата, съдебната, икономическата, социалната и културната сфера, превръщайки една самоунищожила се империя в национална светска държава. Ататюрк шие раните на "болния човек", като премахва статута на султанската и халифатската система, въвежда нов граждански кодекс и множество закони, които трасират пътя на модерността, приема нова турска азбука, определя единен орган за контрол над образованието, насърчава частната инициатива в селското стопанство, приема нарочен набор от мерки за създаването и развитието на промишлени производства, въвежда международната система от мерки и теглилки, нов календар и часово време, дава равни права на жените и забранява редица религиозни структури, клонящи към изопачаване на ислямската религия.

Това е само една малка част от реформените актове, които създателят на новата държава предприема, за да изведе страната си от краха на миналото. Така на 29 октомври 1923 г. тържествено е провъзгласено раждането на Република Турция, която тръгва по нов път на развитие. До днес.

​Реджеп Ердоган и връщането назад

Кмет на Истанбул, бивш лидер на управляващата умерено ислямистка Партия на справедливостта и развитието​, министър-председател, а понастоящем президент на страната - Реджеп Таийп Ердоган е политическа фигура, която вече играе много стратегическа и в никакъв случай не за подценяване роля в международната политика. Попаднал за кратко в затвора след военен преврат през 1997 г. заради проповядването на възгледи, разпалващи национално напрежение, Ердоган преживява тъкмо опит за свалянето му от власт (поне такава е официалната реторика на турската държава) през лятото на миналата година. Като основен организатор на пуча срещу президента и приближените му веднага е посочен ислямският проповедник Фетхуллах Гюлен, намиращ се в момента в САЩ. След хаоса в нощта на 15 юли 2016 г.​, Турция вече не е същата.

Яростта, с която Ердоган арестува предполагаеми близки до Гюлен в страната, надминава всякакви граници. Стотици военни, учители, журналисти, политици, общественици лежат по затворите, а информационното затъмнение, спуснато от Анкара, кара светът само да предполага на база откъслечни вести за съдбата на задържаните. Паралелно с тези събития Турция преживя сътресение в отношенията с Русия, комуникацията с Европа е на кота нула през последните седмици, а вечните проблеми с кюрдите и конфликта с "Ислямска държава" допълнително изнервят обстановката на юг от границата ни. Увереността на Ердоган, че държи Европа в ръцете си посредством споразумението за реадмисия на мигрантите се трансформира в ненавист и крайна реторика срещу европейските лидери, дали иначе ясен знак, че няма да приемат голяма част от исканията на турския президент, които той заложи чрез референдума.

Ердоган печели само с три процента, Турция ще е президентска република

Разликата между "да" и "не" на турския референдум за конституционните промени падна до 3 процента при 97-процентна обработка на бюлетин...

Прочети повече

Часове след всенародното допитване, преминало при много висока избирателна активност, поляризацията в турското общество е най-видимият резултат от него. Промените в конституцията на страната са получили както висока подкрепа в самата Турция, така и сред турските граждани в Германия и Австрия. Интересно е как избирателите в България обаче са гласували убедително срещу увеличаването на президентските правомощия при все множеството коментари за много ярка и отчетлива намеса на Анкара във вътрешната политика на страната ни. Опозиционни партии в Турция вече заявиха, че ще оспорват резултатите от референдума, а в духа на традициите към информационното затъмнение, чуждестранни медии не бяха допуснати да снимат в секциите за гласуване.

Какво иска Ердоган от народа си?

Историческият референдум в Турция ще бъде запомнен с това, че нанася тежък плесник на демокрацията и плюе в усилията на Кемал Ататюрк за модерна държава. Забележете, че поправките в конституцията са 18 на брой, но те засягат редица други членове на върховния закон. Така те реално стават вероятно над 50, което демонстрира реформа с един замах, напълно вписваща се в оксиморонното съчетание за преход към демократическа диктатура.

​Турския президент поиска от народа си да увеличи броя на депутатите от 550 на 600, а възрастта на кандидатите за народното събрание пада от 25 г. на 18 г. Освен това вече веднъж на пет години в един ден ще се провеждат избори и за президент, и за парламент. Президентът ще се избира за срок от пет години, а един и същи човек ще може да се кандидатира само два пъти за този пост. Нещо повече, държавният глава остава и лидер на партията, която го е издигнала.

Престава да съществува постът министър-председател, а президентът получава изпълнителна власт. Правителството също ще се назначава от държавния глава. Президентът ще може да издава декрети, а единственият законопроект, който ще има правомощията да изготвя, е този за бюджета на страната. Държавният глава ще има право да обявява извънредно положение, за времето на което неговите правомощия стават неограничени.

Референдумът на Ердоган предизвика дълбок разрив между турците в България

Предстоящият референдум в Турция за разширяване на президентските правомощия предизвика дълбок разрив между турците в съседна България,...

Прочети повече

Това са част от реформите, които предстоят след референдума в Турция. Някои от тях засягат съдебната власт и редица други обществени структури, които ще минат под прекия контрол на президентската институция. И така Турция започва бавно, но сигурно да върви към онова нищо, от което е тръгнал Кемал Ататюрк.

"Болният човек" умира

С тази фраза Великите сили в миналото са определяли състоянието, в което се е намирала Османската империя, сред поредицата неуспешни реформи, които в крайна сметка са изпратили политическото й тяло в гроба. В последните седмици Ердоган се заигра тъкмо с нея, за да назове Европа и нейното настояще.

След референдума светската и модерна Турция обаче е тъкмо този "болен човек", който тръгва по пътя на своя крах и сигурна смърт. Директната концентрация на правомощия в ръцете на един политически лидер прави недвусмислени препратки към едно време, което трае само в културната памет на балканските народи. А Ердоган става все по-непредсказуем и все по-силен, хранейки народа си с нанавист и вътрешно противопоставяне. Един само на думи демократичен референдум бетонира управление, което в следващите години ще показва на света възможно най-уродливите лица на демократично установената и също толкова модерна диктатура. Дали някой в бъдеще ще си спомня за делото на Мустафа Кемал Ататюрк, или то ще бъде заличено от делото на Реджеп Таийп Ердоган - предстои да разберем. Едно е сигурно - турското общество е разделено, а в тази игра България няма никакъв интерес от дестабилизиран съсед.

Автор: Румен Скрински