Срещу ярема на властта

Наскоро се навършиха 170 години от рождението на Иван Вазов. И сякаш само споменът за този велик български патриот и аристократ беше нужен, за да запали оня гибелен гняв на българина, помагащ му да се изправи срещу тиранията. Тирания, която продължава прекалено дълго, която оковавайки самата държава, започна да оковава и душите ни, рушейки чувството ни за национална принадлежност. Насърчаваха ни да се обиждаме помежду си и ни обиждаха директно от екрана. Облъчваха ни колко "лош материал" сме, колко сме прости и безобидни. И именно изправени пред угрозата да се превърнем в инертни и безгръбначни същества, успяхме да намерим смисъл, за да се изправим за пореден път. Той беше дълбоко скрит и прашасал под булото на забравата и цинизма, купен от чекмеджета, пълни с пачки, запушен със сила и страх. И все пак историята и родовата памет избуяха в онзи спящ десетилетия ген, който носим и който не търпи неправдата. Спомнихме си забравените завети и пламнахме, ако не за себе си, за децата ни и за ония, чиито кости лежат при Клокотница, Шипка и Дойран.

Политиката има своята логика, когато на сцената се изправят идеи и идеологии, подкрепени с разум, в името на общото благо, гарантирани от законност и правов ред. В България политическата сцена е гротескна метаморфоза на Мулен Руж, с далеч по-малко привлекателни танцьорки и танцьори. А невидими ръце спускат конци, които пленяват крайниците на актьорите и те започват да се движат в дисонанс, подчинени на комадите и прищявките на кукловодите. Безсрамието трие грима и под него ясно си личат деформиралите форми на физическия образ, израз на разлагаща се душевност, лишена от принципи и ценности. Тогава, отвратена, публиката напуска залата, обръщайки гръб на бездарността.

Затова тези протести са различни. Те са срещу политиците, които просто играят театър. На всеки вече е ясно, че зад кулисите няма деление. Там всички са едно цяло. Звучи извратено, но е факт. Перверзията отдавна се възприема за нещо нормално. Тя и още ред други нередности, като корупцията, предателството, погазването на закона ни бяха втълпени в продължение на десетилетия, чрез похвати тип "Прозорецът на Овертон", за нещо нормално и че сме безсилни срещу тях. Но това е лъжа, в която искаха да вярваме. Че са неизбежни и вечни хора като Борисов, Доган, Пеевски, които от години разпределят парите и властта в държавата. Това беше най-грозната публична тайна, за която обществото сякаш мълчеше от срам и от страх. Разбира се, в тази компания не липсват и редица "политици", уж оцветени в други краски. Лицемерието е тяхна запазена мярка. Карикатурните фигури на властови позиции са израз на тяхното отношение към нацията. Едни съвременни калигуловци, които нямат свян да поставят дори конете си на публична длъжност, просто защото могат. Всеки си има цена. Това го доказват купените медии, купените "интелектуалци" и анализатори, купените защитници от всяка една сфера, които уж изказвайки своето неутрално мнение, вият в защита на глутницата, от която черпят сигурност и ресурси. Не за друго, а защото в една нормална среда, без задкулисна подкрепа, не биха оцелели и ден.

Войната, на която сме свидетели, е срещу установения посткомунистически ченгеджийски ред, където всички "различни", знаят, че всъщност идват от едно място - най-нисшата прослойка на БКП от една страна и хората, които са родени в демокрация, но само са слушали за нея или са я преживели навън - от друга. И техният порив да я "принесат" в България среща отпора на първите, които не могат да виреят без предварително да са си уредили мача. Защото така са свикнали и така са управлявали 30 години - сменяйки цветове на партии, ценности, идеологии, приспособявайки се да бъдат истински хамелеони, но в крайна сметка могат да намерят истински себе си единствено в образа на Киряк Стефчов от "Под игото".

Търпеливи сме. Много дори. И това е факт. Но в наследство, освен това търпение, имаме и ген на хора, покрили себе си с плаща на вечността, заради своите подвизи, идеи и жертвоготовност. Нека днес, отстоявайки бъдещето на децата ни, да бъдем повече като тях. За България!

Автор: Тезей, "Зад завесите" - и във Facebook