Върху коронавируса падна шапка-конспиративка

Шапката-конспиративка има особена материя. Направена е от няколко плата. Единият е платът на лекото поназнайване, другият на бързото палене, третият е зашит от политическа ръка пискюл, който служи за по-ефектна продажба на пазара на конспирации. Тази шапка-конспиративка обрамчи плътно и коронавируса. Съвсем скоро, предполагам, той ще изпадне от информационния поток и ще влезе в конспиративния. Ще изглежда така: 2017 - Истанбулска конвенция. 2018 - Африканска чума по свинете. 2019 - Стратегия за защита на детето. 2020 - Коронавирус.

Думата на годината винаги става и конспирация на годината. Статистиката се превръща в мистика, ваксините в план за изтребване, 5G в невидим инфекциозен агент, а текстове като този - невъзможни за прочитане в медийна архитектура, която се храни с бързи транзакции от информация. 

Най-странното: все още никъде не се излъчи предаване, в което в студиото да седнат едновременно Мутафчийски и Мангъров. Става обратното: двете тези за коронавируса започнаха да живеят самостоятелно, разделени едни от други, без въобще да се срещнат. Човек вече може да предположи дори кой в коя телевизия ще бъде поканен, докато другият го няма и обратното. Това не е само на ниво телевизия - то се разпространява по ръкави към втръсналите вече фейсбук балони, които отлепят към конспиративните небеса, така както наистина се лети с балон - информацията се изхвърля като торбите с пясък, за да се възнесеш все по-нагоре. В един момент осъмваш с две неща - едното, протести с плакати срещу Бил Гейтс и 5G, а другото генерал, който се кълне в ефир, че всички яко ще умрат. В това има един тъпанарски рекорд: преди имаше ситуации, в които само едното поне беше конспирация бе. Сега вече станаха две - че и от двете се умира. Иначе поне има избор - от какво ли не може да се умре - от дългия ефект на пеперудата, разпърхан от китаец изял прилеп, глобалната стерилизация на мултимилиардер-малтусианец, прикрит като филантроп или 5G сигнали, които пърлят невидимо клетките ти през клетката на телефона. 

Между всичко това има общо, страхът. Няма по-лесен начин за управление - от селски кмет, през офис среда до глобална политика от периодичното впръскване на страхове, върху които после да се сложат множество ръце, които да разпределят страховете в икономически територии. Оттам вече и благотворна минна дейност с богат ресурс и високи годишни параметри. Както се казва - паметни бележки. 

Автор: Райко Байчев