Икономически трудности в предизборен Иран

12 юни 2013, 16:05 часа 10912 прочитания 0 коментара

Докато Иран се подготвя да избере нов президент, националната икономика се намира в най-лошото си състояние от години - с висока инфлация, повишаваща се безработица и негативен икономически ръст. Проблемът изглежда се е загнездил в главата на всеки избирател в очакване на изборния ден.

Камран е бил извън Иран едва 3 месеца, но казва, че промяната за това време е поразителна.

„Супермаркетите скоро ще заприличат на това, което бяха през военните години. Цветовете по рафтовете избледняват. Чуждестранните продукти изчезват”, казва 43-годишният бизнесмен в телефонен разговор от Техеран.

Стойността на иранската валута, риалът, се е понижила повече от двойно за една година след колапса, за който е обвинявано лошото управление на правителството и международните санкции срещу иранския енергиен и банков сектор.

Понижението на риала доведе до силно съкращаване на вноса и увеличи иранската инфлация до най-високото й ниво за последните 18 години.

Камран – представител на иранската средна класа, чието време е разделено между Техеран и Торонто, чувства свиването както в личния си живот, така и в бизнеса си.

„В Техеран цените на някои основни продукти като говеждото настигат тези в Торонто”, казва бизнесменът, който предпочита фамилията му да не бъде разкрита. „Сега дори аз гледам цените в магазините. Не мога да си представя как ли живее моята чистачка например”.

Купони

Официалната инфлация в Иран е на ниво 32,3%, но независими експерти казват, че в действителност инфлацията e по-висока. Според скорошно изследване на „Атиех груп”, асоциация на консултантските компании в Иран, инфлацията е над 40%.

„Основните засегнати са нисшата и средната класа. Техният приоритет сега е икономическото оцеляване”, казва Биджан Каджехпур от „Атиех интернешънъл”, установено във Виена международно крило на групата.

За да помогнат на бедните да оцелеят и за да скрепят верността им към режима, иранските власти ще трябва да променят много от икономическите си политики.

По време на войната с Ирак в периода 1980-1988 силният спад в иранския износ на петрол и бавното национално производство наложиха необходимостта количествата от основни продукти като месо, ориз и захар да бъдат разпределяни и с тази цел властите издаваха купони.

Сега иранският парламент се заиграва с идеята да върне купоните, този път под формата на интелигентни електронни карти вместо хартиени ваучери.

Срив в производството

Преди Камран е бил представител на компания с европейски сертификат за качество в Иран, но групата е решила да напусне иранския пазар заради западащия бизнес. Все по-малко местни производители и компании в сферата на услугите са кандидатствали за международен сертификат за качество.

Драстичният спад на вноса във всяка страна е добра новина за местните производители. Такава трябваше да бъде и за Иран. Местното производство обаче е парализирано.

Разходите по производството се увеличиха главоломно заради реформите на президента Махмуд Ахмадинеджад в системата за отпускане на субсидии. Така, субсидии за гориво и храна за милиони долари бяха отменени.

Докато обикновените граждани получиха от правителството парични помощи, за да се справят с растящите цени, заводите и производителите трябваше да плащат двойно и тройно по-големи сметки за електричество. Някои от тях затвориха врати, други намалиха производството си.

Рецесията се задълбочава

Съчетанието между слабия износ на петрол и лошата производствена база доведоха Иран до рецесия.

Според МВФ иранският БВП се е свил с 1,3% през 2012 година, което прави от Иран единствената страна от Близкия изток и Северна Африка, която е имала отрицателен растеж за втора поредна година.

„Санкциите станаха по-засилени и предизвикаха повече натиск върху търговията и промишлеността в Иран”, казва Надер Хабиби, ирански икономист, работещ в американския университет Брандейс, щата Масачузетс.

„Липсата на последователност и рационалност в икономическите политики също имаше лошо отражение върху бизнес климата за частните инвеститори”.

Някои избиратели мислят, че смяната на управляващите може да доведе до промяна на политиките, но досега осемте кандидат-президенти не предложиха много повече от лозунги, изразяващи единствено желанието им да намалят инфлацията и да създадат работни места.

Камран не е убеден в промяната, затова води преговори с европейския офис на компанията за отварянето на представителство в съседен Азербайджан.

„Ключът към по-добрата икономика е разрешаването на спора около ядрената програма на Иран и отмяната на санкциите. Може да отнеме години, но действията трябва да започнат сега. Местя бизнеса си в Баку”, казва Камран.

ВВС

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Яна Баярова
Яна Баярова Редактор
Новините днес