Битовите мъченици, недоволни от блокадите на протеста

Но твърде комична е все пак опорката с висока вирулентност, която настоява, че е недопустимо да се блокират важни пътища и че хората трябва да могат да се придвижват и да не бъдат обезпокоявани. Е, помня същата опорка през 2013-та - тогава правителството на Орешарски и подкрепящите го говореха същото. Не може, не може нашите граждани да бъдат възпрепятствани да се придвижват, махайте се вече от тоя Орлов мост. Малко по-късно - при студентските протести и окупацията на университета, пак същото - не може тези студенти да попречат на останалите, които искат да се образоват. (силна тяга към образованието тогава проявиха студенти от УНСС, след една легендарна реч на ректора на университета Стати Статев, при която по-бунтовните бяха насърчени като не им харесва да ходят да учат в чужбина). 

Битовите мъченици са интересни типове - окото им е страшно наблюдателно, когато става дума за нещо супер очевидно, но когато открият очевидното остават само при него, понеже им е по-лесно да се поздравят с успеха на възприятията си, отколкото да помислят.

Например им е трудно да се притеснят, че живеят в парламентарна република, стигнала дотам, че премиерът да каже за председателя на народното събрание, че е т.к.п и след това да получи подкрепата на същата т.к.п. (ако записите са верни) и това въобще да не им направи прекалено впечатление. Че "Росенец" е без разрешително за строеж въобще, поникнал е така, както творят боговете - от нищото. Че наблюдавахме сливане на властите и то кажи-речи самопризнато от главния прокурор - в ефира на националната телевизия бе обявен техния край и няколко месеца по-късно това започна да става от теория в практика. Хайде сега, къде сме тръгнали да теоритизираме за разделението на властите. Ситняково е по-голямо от Монтескьо. Маршрутът от втория до съвременната демокрация е дълъг и затормозяващ съзнанието. Че даже и не го знам, да си призная. Маршрутът от Ситняково до Разсадника обаче е друга работа, очевидна. Преди можеше да се мине. Сега не. Като може да се мине, е хубаво. Като не може, не е. 

Подобно мислене, разбира се, ще бъде използвано и употребено от властта. То въобще изхожда от тарикатския поглед към политиката, който гледа на нея като на различни "играчи", които се надцакват и ние като видим по-добре надцакващия цъкаме с език отстрани и викаме - хак да им е на ония, хак да им е на тия. Например - а, на ви сега, изиграха ли ви ГЕРБ с Новата конституция? Тъй-тъй, Бойко не е вчерашен и ги върти на малкия си пръст. Или - на ви сега, прецакахте ли се протестиращите с тия блокади на кръстовища? Да не стане накрая еди си какво...За подобно мислене Иво Христов написа нещо хубаво, което гласеше: "Отвращава ме възторгът на образовани хора пред тарикатлъка. Това нашенско "ашколсун" пред майсторската измама е резултат от развода на интелекта с морала". 

Въобще е добре всеки битов мъченик да влезе в едно такси и там надълго и нашироко да си поговори с авторитетите на мисълта как може такова нещо и къде въобще са тръгнали ми ти тия, че чак пък да блокират пътищата. Да помислиш като за пет лева и малко бакшиш не е малко. Когато те продадат обаче после в магазините за един лев, би било добре да не се оплакваш.

Автор: Райко Байчев