Авторът Благойче Атанасоски е популярен политически анализатор в Северна Македония. Това е негова статия за протестите в България, написана специално за Actualno.com. Запазваме умишлено някои от езиковите особености на текста.
От Димитър Попов до Росен Желязков, през тези 35 години на възстановената многопартийна демокрация, българите по същество преживяват своите разочарования. Въпреки реализираните геополитически и геостратегически цели за присъединяване към НАТО и преди всичко към Европейския съюз преди почти две десетилетия, където по всички измерими параметри брутният вътрешен продукт на средностатистическия българин се е увеличил неколкократно, недоволството от живота, от стандарта на живот и преди всичко от политическите елити е оправдано.
Каквито и да са били те и колко щети да са нанесли на социалния живот, особено във финансовата, икономическата и бизнес сферата, Иван Костов, Симеон Сакскобурготски и Сергей Станишев, управляваха последователно по един премиерски мандат и след края на кабинетите им те влязоха в политическата история. Което означава относително кратко. Но има едно голямо изключение. А именно:
Борисов и дългата ръка на Пеевски
Никой в съвременната политическа история на България не е държал толкова формална и законна, но преди всичко реална политическа власт във властта, колкото бившият премиер Бойко Борисов. Двадесетгодишен лидер на най-мощната политическа партия в страната, партия ГЕРБ. Практически от далечната 2006 г., като кмет на София, но преди това като главен секретар на МВР, в средата на 2000-те години звездата на пожарникаря от Банкя изгря, за да се превърне в любим и безспорен премиер в продължение на три мандата.
Благойче Атанасоски
На сцената обаче се появи още един герой. Паралелно зад кулисите, зад публичната политическа сцена, заграбвайки всяка институция, която би трябвало да бъде контролен механизъм за предотвратяване на корупцията на управляващите, съдебно-прокурорската система, медийната сфера и в крайна сметка превземайки цялата „партия на етническите турци“ ДПС от самия Ахмед Доган, за да го нарече „политическо чудовище“, едно младо момче расте и се развива физически и политически. Да, говорим за Делян Пеевски. Който днес, въпреки факта, че формално и юридически е само „обикновен депутат“, дори не е публична тайна, че „притежава цялата страна“. От Булгартабак до КТБ, Лафка и Лукойл, няма огромна българска компания, тежаща милиарди, която да не е била „докосната от дългата ръка на Пеевски“. И практически унищожена. На всичкото отгоре има частен самолет, кой знае колко стотици, вероятно милиарди евро, откраднати пари от български граждани и затова е санкциониран по Закона „Магнитски“ от САЩ и Великобритания за висока корупция.
Но вместо да е в централния софийски затвор, той все още е най-мощната политическа фигура. Изключително груб, агресивен, арогантен и самодоволен, той се държи така, сякаш България е негова лична собственост. Защо? Отговорът вероятно е много прост и праволинеен: като поставя изключително свои хора в съдебната система, прокуратурата, репресивните органи (МВР, Финансова полиция, Национална агенция за борба с корупцията и много други), той, освен че компрометира всички „свои хора“ около себе си, със сигурност държи в омерта и компрометира някога най-могъщия човек в политиката в България: Бойко Борисов.
Поведението на "тутуто" (по цитат на циничната му реплика за Възкресението) напълно ни показва, че той е плътно контролиран от Пеевски. За Столетницата - или добро, или нищо, тя е второстепенна. Най-известният шоумен и певец в историята на България, Слави Трифонов, се появи на бял кон, на големите протести срещу Бойко и ГЕРБ, през 2020 г. и българските граждани му дадоха пълна легитимност през юли същата година. Неразбираемият отказ за сформиране на правителство, след това влизането в правителството на Кирил Петков и свалянето му само след няколко месеца, така че днес да е основната опора на модела на управление „Борисов-Пеевски“ - всичко това е доказателство, че С. Трифонов е изваден от нафталин, за да поеме първо властта, а след това да унищожи цялата протестна енергия срещу Борисов, работейки за неговото оставане на власт. Под командването на дълбоката, четете "мафиотска" държава, която управлява България от 1990 г. насам. Затова Слави днес, наред с Пеевски и Борисов, е може би най-мразеният човек в българската политика.
Последен шанс за нормална и европейска България
Протестите, които избухнаха, уж водени от опозиционната ПП-ДБ, включващи стотици хиляди граждани в най-големите български градове, от София до Пловдив, Варна, Стара Загора, Благоевград и много други, показват нещо друго. Те са различни от големите протести през 1997 г. по време на "Виденовата зима", тези през 2013 г. (срещу Делян Пеевски) и тези през 2020 г. (срещу Борисов).
Тези протести са на поколение Z, това, което се вдигна на масови протести в цяла Сърбия, срещу гнусния диктаторски режим на А. Вучич, които продължават цяла година, първоначално причинени от срутването на сенника в Нови Сад, когато загинаха 16 души. Тоест, това поколение млади българи не протестира, за да смени едно правителство с друго и да бъде доволно, че е изпълнило задачата и работата си. А протестира, за да изгради най-накрая България в модерна, европейска, цивилизована държава: където върховенството на закона и законът са най-висша ценност. Където корупцията и престъпността ще бъдат наказвани. И където институциите на системата ще бъдат ръководени от независими и професионални хора. Българите искат ли твърде много и мечтаят ли за невъзможното? Абсолютно не. Заслужават ли такава държава? Повече от да! Но дали ще успеят да го направят и да я изградят е въпрос за милион долара, на който никой не може да отговори в момента.
Едно е сигурно: тази „борисово-пеевска зима“ на прага на 2026 г. няма да се запомни с разрушаването на корумпирания и клептократичен модел на това дуо, и замяната му с партии като ПП-ДБ или широк опозиционен фронт, воден от президента Румен Радев. Не, това са протести на разума, на вика и жаждата за справедливост, където от отчаянието се ражда надеждата: за една различна България, в която цивилизовани, честни и възпитани граждани няма да търсят щастие в чужбина, в развити западноевропейски и отвъдморски страни, а ще го градят тук, на родната си земя. С протестите България за пореден път показа, че е жива, и че българският дух за свобода и справедливост все още живее във всеки смел и добронамерен българин, който безкрайно обича страната си.
