Червени линии и "общности": Как да ротираме и шикалкавим успешно

В този хибриден ред на мисли е хубаво да се обърне внимание на днешните думи на Мария Габриел - че досега при преговорите не е говорила за червени линии. Това вероятно е първото реално и нормално изказване, откакто се преговоря за следващото издание на ПП-ДБ-ГЕРБ-ДПС. Да не използваш думата "червени линии" е белег за това, че поне не смяташ избирателите и наблюдателите за абсолютно гламави хора. Наскоро например Кирил Петков, общувайки с неведоми и нелепи сили, заяви, че той бил човекът в ПП, за когото се знаело, че "има червени линии". Иначе казано, в партията изглежда е пълно с всякакви експерти по компромиса, отстъпчиви и меки политици, които си знаят - за нас той е просто Киро, човекът с червените линии. Правете, струвайте, тъй направете нещата, че да не пристъпите неговите червени линии, да не се разлюти този известен с моралните си бариери човек. А пък той, ако се окаже в добро настроение, току великодушно направи малка отстъпка и каже... айде, от мен да мине, ще управлявам с Борисов и Пеевски, които щях да свалям от власт, кво пък толкова, днес съм на кеф. 

Впрочем, напоследък Петков е прихванал думата "общности". Като казвам "прихванал" се опитвам да съм не ироничен, а максимално точен. Когато човек не разполага със способност за собствено разсъждение, прихваща определени думи, те се закачат в мозъка му безпрепятствено и той започва да ги плямпа, докато не му направят впечатление някои нови думи. Та Петков вече нарича "общности" териториите по самата политическа карта и заявява, че тези общности трябва да се зачитат и да се управлява заедно с тях. Гласовете за Борисов, когото той арестува, са вече общности, гласовете за Пеевски, за когото Христо Иванов казваше "нито глас за Пеевски" - те са също общности. За тях, казва Петков, гласуват хиляди хора в България, значи няма проблем да се управляваме съвместно, ако се наложи. Ще се наложи да продължа логиката му - ми да вземе да управлява съвместно с "Възраждане", ако концепцията за "общностите" е толкова валидна, колкото му се струва. Не стоят ли стотици хиляди избиратели в тази общност и не заслужават ли и те да се ползват с възможностите, които супер инклузивната политическата теория на Петков предписва? 

Но да не преминаваме някои червени линии: засега. 

Автор: Райко Байчев