В държавата на вечната контра надали има нещо, което да се направи, и да не му се намери кусур.
Миналата седмица стана ясно, че Министерството на туризма ще изпрати благодарствени картички до 400 000 чужди туристи, с които България да засвидетелства своята признателност за избора й на предпочитана дестинация.
Веднага обаче срещу това, наглед несмущаващо решение, се надигнаха "контра" гласове. Защо на картичките пишело "Благодарим ви, че избрахте България"? Това било унизително и раболепно отношение, издаващо чувство за подчиненост и по-долна позиция. Защо да приемаме, че сме избрани и защо трябвало дори да благодарим за това?
Може би умните глави, критикуващи решението на министерството предпочитат България да заеме някаква въображаема позиция на превъзходство и да напише на картичките си "Благодарете се, че ви приехме, смейте да не дойдете следващата година"?
Това са безумни забележки, направени просто за да има позиция "против". Естествено, че България е избрана от хилядите чужди туристи и естествено, че е жест на добра воля, учтивост и далновидност да им благодари. Тези хора можеха да отидат в Гърция, Турция, Италия или където си пожелаят, но избраха нас. Редно е да отчетем този факт.
Друг "контра" аргумент беше ненужното според разни "експерти" изпращане на картичките. Според тях можело да се подходи електронно като благодарността се праща по имейл. Естествено, в онлайн картичката няма нищо лошо. Но винаги е хубаво човек да получи физически знак на признателност или спомен, защото така си личат повече от стандартните положени усилия. А и винаги има опасност писмата от българското министерство да попаднат в спама на чужденците и цялата идея да се провали.
Изобщо, това беше поредният безсмислен шум. Но при нас е така - контра винаги. Протест и контра протест, президент и контра президент... Държава и контра държава.
В идеята на министерството няма нищо лошо. Харчили сме публичен ресурс за далеч по-глупави начинания. Това поне има шанс да работи в посока подобряване на имиджа на страната сред чуждестранните туристи, които не са за еднократна употреба, а трябва да убедим да се върнат отново.
Като цяло, животът ни ще стане доста по-лесен, ако понамалим безсмислената "контра".
Автор: Десислава Любомирова