Екочумата ли изпи водата?

Предлагам ви хумористичен поглед на тази катастрофа - какво ли друго остава. Всяка една стъпка е с цел подобряване здравословното състояние на хората. Заплатите на по-голяма част от българите са достатъчно големи, за да си позволят на трапезата да имат и обед, и вечер, че защо не и сутрин по една тлъста сланинеста пържола, предизвикваща висок холестерол. Той се натрупва по органите на човека, води до сърцебиене и наднормено тегло.

Последиците от мазното похапване – заразяване с чума. Ето защо бяха предприети незабавни мерки за справяне с кризата. Колкото повече свине бъдат избити и се загробят, толкова по-малко дебели хора ще има. Ако следваме тази логика в различните сфери на живота, то тогава не само прасета трябва да бъдат заклани.

После дойдоха отпадъците. Само така, с показно, се учи българинът. Целта беше да ни проведат обучение как се събира смет разделно. Ама не успяхме да стигнем дотам. Спипаха ни много бързо и ни прибраха стоката. След това, се появи казусът с липсата на вода. Питаме се кой пресуши язовир "Студена" и кой продължава да изпива останалите водоеми бавно, но сигурно. Някой много жаден... – чумата?

Древна поговорка гласи, че "когато някои пие вода и змията не го закача". Ще попитате какво му е положителното на това, че водата е на изчерпване? Стимулира се мозъчната дейност и инженерната мисъл. Следващата стъпка е да се въведе масово в експлоатация пречиствателна станция, превръщаща солената вода в сладка, пречистена от замърсявания и вредни вещества и годна за пиене. Тогава ще започне ползването на морета и океани и ще оставим на спокойствие язовирите да се понапълнят. Равновесието в природата ще се възобнови. А започнем ли да ползваме моретата, ще трябва да ги чистим от отпадъците, щем не щем. Затваря се кръгът на планетата България.

И накрая, връщайки се в началото - за да се предпазим от екосамоунищожението, ще трябва се обединим в каузата. Ще е нужно с общи усилия да се отървем не само от екологичната жадна чума. Защото без вода рибата се вмирисва откъм главата.

Автор: Атанаска Маркова