Много тъмна дата е 18 февруари. Тя винаги хваща за гърлото, защото напомня как губим Левски - най-доброто, на което сме способни, как не успяваме да опазим завета му да има гроб, как се проваляме в това да сме достойни негови наследници.
В живота винаги е така - имаш избор дали да фокусираш съзнанието си върху тъжното, лошото, недостойното или да отвориш сърцето си за светлината и доброто, които могат да те направят по-мъдър, по-чист и по-смел.
Затова нека изберем Левски да освети пътя ни. Дългът ни като народ към него никога няма да бъде изплатен, но Дякона е прекалено велик, за да го очаква от нас - слабите и несъвършените. Можем единствено да се поклоним пред чистотата, себеотрицанието и мъдростта на всичко най-хубаво, което носи българският дух и което съдбата можа да въплъти в един-единствен човек. България няма по-свято нещо от Левски. Той избра нас да бъдем неговия народ и неговата родина. Защото България го заслужава. Много често не изглежда така, много често допускаме грешки, които ни правят недостойни. Много често рушим това, което Левски изгради с цената на всичко, което имаше. И въпреки това, ако днес сведете глава пред Апостола, а утре продължите живота си така, както го разбирате - честно, почтено, смело, обичайки себе си, близките си и България, значи Левски е жив. В нас. Винаги.
Поклон, Дяконе!
Автор: Десислава Любомирова
