Много неща има още да се изясняват около верижната катастрофа на "Тракия", но две и сега са пределно ясни.
Първо, безспорната и безсрамна склонност на властта и на политиците като цяло да се възползват от всяка възможност да си направят политически ПР. Дори тази възможност да е най-мащабната подобна трагедия в историята на страната.
Радев и сие се разходиха из смачканите ламарини и започнаха като на кампания - нямало информационни табла, крало се е в огромни размери, асфалтът на 2 години бил лош. А Пеевски чрез глашатая си Калин Стоянов още преди да има по-точна информация какво е станало тръгна да вика за оставки - все едно, че нещата с пътищата в България ей сега се влошиха, тази година. Да, ама си се влошават от много години, с много власти начело.
Състоянието на българските пътища го знаем всички. Причините за него - също. Но да имаш национална трагедия и първата ти реакция да е да повториш вечните оправдания с калпавото наследство е не просто проява на лош вкус. Това е нагледен пример, че задържането на чезнещата подкрепа е приоритет номер 1 и всички поводи са приемливи възможности.
Неслучайно в социалните мрежи се появиха свидетелски разкази на участници в мелето, които питаха "костюмираните господа" за какво изобщо са отишли, при положение, че не са се поинтересували особено от пострадалите.
Вторият ясен фактор в инцидента. Личната отговорност. Или безотговорност.
С какво точно щяха да помогнат информационните табла? С надписите "Внимание, мъгла"? Или може би има асфалт на света, който да направи така, че да заковеш на място, въпреки че летиш с над 100 км/ч?
Има ли сила на тази земя, която да обърне дълбоко вкорененото чувство у българина за недосегаемост и абсурдното му самочувствие на пътя?
Източник: БГНЕС
Участници в катастрофата нееднократно повториха, че се е карало бързо и затова спирането е била много трудно.
"- Някой караше с превишена скорост ли?
- Ами аз карах с около 60 и ме изпреварваха.
- Може би на 15-10 метра не се виждаше нищо.
- Караха ли бързо колите?
- Ами камионът каза, че пред него са префучавали като откАчени".
Първият полицай, пристигнал на място и заел се да обезопасява, за малко е щял да бъде премазан. Въпреки коректно поставената сигнализация, той разказа, че коли и камиони минавали през конусите и са продължавали да летят по магистралата. Интересно обаче защо изтри публикацията си във Facebook?!
Още: Следовател описа точно как мъглата е допринесла за катастрофата на "Тракия"
Личната отговорност в такива ситуации може да е тънката граница между живота и смъртта.
Преди 3 години със семейството ми участвахме във верижна катастрофа. По-малка, с 6-7 автомобила. Вечер, на магистрала "Струма" в посока София. Не видяхме удара, вероятно колите се бяха ударили 2-3 минути преди да пристигнем ние. Нашата кола беше четвърта в мелето. След нас се удариха още 3 коли. Благодарение на изключителните реакции на съпруга ми, ние бяхме единствените, които успяха да се разминат невредими и излъкатушихме някак между автомобилите. Тези след нас бяха близо и нямаха този късмет.
Може би е било въпрос на дистанция и скорост. Може би на шанс. Но да видиш как от нищото сами, за секунди, предизвикваме смъртоносна опасност, е отрезвяващо.
Известното решение
Защото другите могат да са ни виновни само до време. Можем да обвиняваме мантинелите, маркировката, асфалта, мъглата, дъжда, тъмнината, но истината е, че в огромната им част катастрофите са в резултат на човешка грешка.
И това е проблемът, който трябва да адресираме. И по най-новите и сигурни магистрали да караме, ако шофьорите продължат да се движат по този безобразен начин, няма сила на света, която да ги спаси.
И кухите призиви на управляващите да се осъзнаем са приемливи, ако ги правят обикновени хора във Фейсбук. Една власт, която има пълно мнозинство, няма нужда да призовава да сме по-добри хора. Има нужда да действа.
Чрез подобряване на пътната инфраструктура, разбира се. Но най-вече, чрез въвеждането на злокобни наказания и глоби, които СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ. Защото българинът е шофьор-мушица в Гърция. Като мълния се разпространяват новините за свалени номера заради неправилно паркиране, изпреварване или скорост. И по целия път към плажа българският шофьор е примерен, умерен и изпълнителен. От неотварял никога аптечката си, се превръща в трескаво търсещ 2-килограмов пожарогасител, покриващ последните европейски изисквания. И както досега е провеждал срещи и обаждания в колата, започва да се страхува дори вода да пие, докато шофира. Защото ефективните правила навсякъде по света дават резултат. Само ние не го разбрахме и продължаваме да плащаме за личната си безотговорност и политическия ПР с човешки животи.
Автор: Десислава Любомирова
