Намагнитената ротация, оставката и меморандумът като роза от "Ергена"

Такива са най-общо очакванията към "сакралната" дата 6 март, на която следва премиерът акад. Николай Денков да подаде оставката на кабинета. От нея следва... абсолютно нищо, тъй като:

1. кабинетът продължава да управлява
2. не е ясно кога и дали парламентът ще приеме оставката и
3. кога ще се стартира конституционната процедура от страна на президента Румен Радев.

Всъщност напрежението покрай цялата процедура е напълно очаквано - отдавна знаем, че с наближаването на ротацията изнудването на ГЕРБ за власт ще се засилва, макар то реално това вече е и като традиция за този парламент. Нека припомним, че заканите за "разглобяване" са поредните в рамките на едва няколко месеца, а дори в края на 2023 г. тогавашната шефка на групата на ГЕРБ Десислава Атанасова се закани повече да не се приемат никакви законопроекти на Министерски съвет. 

И въпреки всичко - ако ГЕРБ не бяха готови на преговори и компромиси, Мария Габриел щеше вече да е подала оставка, което със сигурност би довело до правителствена и политическа криза.

Благодарение на напрежението малко встрани остана и друг проблем - създаде се усещане за прекалено олекване на поста на министър-председателя след ротацията, за сметка на външния министър. Тук идва и другия въпрос - дали не е крайно време ГЕРБ да започнат да носят малко повече отговорност за това управление? Дали в това не е проблемът - с премиер Мария Габриел партията на Борисов трудно ще може да прехвърля постоянно отговорността на ПП-ДБ и няма как да се оправдава непрестанно, че има "само едно външно министерство"?

Ако пък го сторят, ще зазвучат в синхрон със столичната коалиция ПП-ДБ-СС в София, които искат да ни обяснят как с председател на Столичния общински съвет и кмет на общината ще останат в опозиция. Тази формула на управляваща опозиция я измислиха точно ГЕРБ, да не забравяме.

От друга страна пък се забелязва, че очевидно ПП-ДБ са твърдо решени да получат онзи "външнополитически излаз", както го нарече самият премиер Денков. Само за седмица той проведе срещи с Еманюел Макрон и с Володомир Зеленски, в същото време Кирил Петков покани управителя на хърватската централна банка у нас да ни поговори за еврото, а правителствената делегацията в САЩ две седмици беше водена от Асен Василев: Управителят на хърватската банка ни посочи четирите основни ползи от еврото

Меморандумът като роза от "Ергена"

Относно самия меморандум – документ, крайно нужен и в крайно неподходящо време предложен. От месеци анализатори предупреждават, че липсата на разписан механизъм и регламент за вземане на решения ще доведе до различни прочити на онази доста разтегливо написана управленска програма, която всеки чете като дявола Евангелието. Ето защо меморандумът действително се превърна почти като бленувана роза от телевизионното предаване "Ергена" - всеки я иска, но никой не знае дали ще я получи изобщо.

На този фон основен фокус на документа сякаш се превърна "делкането" на властта в регулаторите. Трябва ясно да заявим - изключително цинично е някой нещо да "делка", още повече политически. Все пак обаче тази иновация бе дело отново на Десислава Атанасова - не чухме критики, когато тя парцелираше на три, а не на две.

И да, Пеевски с изключително арогантното си поведение разкри, че точно това е проблемът – можем само да предполагаме дали досега ГЕРБ са си "делкали" не на 3, а на 2 с ДПС, а сега вече се появи някой, който иска да се промени това. Нека стигнем и по-далеч - според математиката на едно се дели най-лесно...

Магнитните полета на намагнитени лидери

Целият разговор сега е за това каква ще бъде ролята на ДПС след ротацията и изобщо във властовата архитектура оттук насетне. Виждаме, че едната половина от управляващите иска да продължи да си работи с тях така, както дълги години го е правила, а от другата страна, макар и късно, се сетиха да се отдръпнат от тях.

Извън злободневните емоции обаче е редно да кажем следното - ДПС, въпреки всички корупционни съмнения (потвърдени косвено и от думите на самия Ахмед Доган), по отношение поведение и риторика винаги са били умерени, изключително предпазливи и балансирани хора с мисъл. Не знам как електоратът на партията гледа на изказванията и обидите на новия им лидер, който в рамките на месец успя да обиди лично президент, премиер и партийни лидери. Чудя се дали някога ще чуем онези грозни реплики от устата на хора дори като Йордан Цонев, Халил Летифов или пък още по-малко от един Хамид Хамид?

Автор: Ивайло Илиев