Не на съпорта за Борисовщината и Горановщината

Пандемията с новия коронавирус се оказа време за мечти – за мнозина. И аз си мечтая, но далеч преди да я има тази пандемия. Защото в България отдавна върлува друга пандемия – на наглите и самозабравили се управници. Поредният ѝ пик е свързан видимо с финансовия министър Владислав Горанов и какво се е случвало във времената, в които Васил Божков не беше преследван от правосъдието – ярък щрих от картината научете ТУК!

Та ето за какво си мечтая:

1. Да живея в държава, в която прокуратурата при такива явни връзки минимум да проверява какво е ставало и става, а не през медиите да бъде подканяна да си свърши работата!

2. Да живея в държава, в която да има читави обвинения за такива неща и съобразени с логиката на закона и морала съдебни решения!

3. Да живея в държава, в която проблемите, сътворявани от белите якички, да са приоритет номер едно на правосъдието, а не битовите инциденти, използвани за трупане на рейтинг понеже е по-видимо да се покаже посинената от бой жертва, а не безбройните жертви на кражбите от високите етажи!

4. Да живея в държава, в която един олигарх не бива сменен с друг и това да се поднася като справедливост за обществото, докато излизат паметни бележки как стоката е все една и съща!

5. Да живея в държава, в която ПОМНИМ и не оставяме министри да не си спомнят – като Владислав Горанов!

6. Да живея в държава, в която и премиерът да съпортва справедливостта, а не да мълчи, сякаш е неделима част от проблема! Или без "сякаш"?!

Не си ли мечтаете и Вие?

Автор: Ивайло Ачев