Няма такава държава – има, макар и не съвсем

Една такава ситуация се развива в Румъния вече почти две години, но ескалира отново през тази седмица. Става въпрос за поправките в Наказателния кодекс на страната. Когато ги види човек с поне една действаща мозъчна клетка, няма как да не се сети за какво са тези промени – да пазят крадливи политици в попрището им да крадат до откат. Само вижте – съдебна присъда да може да се обжалва, ако целият съдебен състав не я е подписал единодушно с положително мнение, да не разследваме корупция, ако сигналът касае деяние, извършено над 6 месеца по-рано от (евентуалното) задействане на полиция и прокуратура, заподозрени в престъпление да могат още в следствието да чуват какво казват свидетелите срещу тях, да не може валидни като доказателства телефонни записи от един криминален случай да се ползват като доказателство в друг, освен ако съдът не разреши – въобще, идилия. Сигурно нашите управляващи четат с голям интерес, защото явно копират веднага - ГЕРБ вече иска делата във Върховния административен съд да текат тайно, за да няма скандали, когато обществото узнае за какви мизерии става въпрос!

4 години КТБ, 4 години заб(р)авено правосъдие

В средата на седмицата – в сряда, на 20 юни, се навършват точно 4 години от затварянето на КТБ. 4 години и това, до което успя да...

Прочети повече

Какво се получи – мощен протест, в редица градове в Румъния. И не спира – въпреки безобразията, които румънските комунисти, начело с Драгня, творят непрестанно.

В България също протестираме – хубаво е, че се сещаме за правото си да живеем по-добре, и също политиците много-много не ни бръснат за слива. Има обаче една голяма разлика – протестираме заради неща, които ни засягат лично. Например – не можем да отгледаме нормално болното си дете, не можем да идем нормално на работа, защото поредният дерибей си прави поредния грандомански проект и не се съобразява с микроклимата на инфраструктурата, а на община и държава не им пука, не можем да работим нормално, защото вместо пазарна конкуренция в сектора, има налагане на монопол – въобще, всеки знае добре.

И това е проблемът – докато реагираме само когато нас ни притиснат в ъгъла, няма никакъв шанс за успех. Да защитаваш справедливи каузи не е лесно – изисква лично време и жертви. Всеки има своите проблеми, обаче твърде често се оказва, че чуждите проблеми са и наши – времето го показва. Ето това не бива да забравяме – отдавна дойде времето по-често да се сещаме! Защото сега в Божурище тръгват на протест заради поредна инфраструктурна неуредица, но когато в края на ноември миналата година беше организиран протест в София точно заради такива проблеми в различни столични квартали, кой отиде?

Няма да стане по-друг начин – само със съпричастност и взаимна подкрепа. Всичко друго е вятър и мъгла!

Държавата "тука има – тука нема"

Светът е футбол, България – и тя. Но покрай футбола отвсякъде се въртят финтове, които, без да са особено ефектни, всъщност са ст...

Прочети повече

Автор: Ивайло Ачев