"Позитано" 20: Момичето си отива

Още с идването си като лидер тя набеляза врагове, грижливо си ги създаде и изгонвайки ги, се прие за победител. Тази грешка беше от онези, които посяваш и когато резултатите започнат да избуяват, си безсилен да се справиш. Твърде многото лични конфликти са точно такива семена - глупаво е да ги сееш на всяка крачка. А Нинова направи точно това.

Десетки утвърдени имена, минали и през опозиция, и през власт, бяха прогонени от "Позитано"20. Стотици активисти на партията в страната сами се отказаха и преминаха към други формации или напълно обърнаха гръб на политиката. Днес Нинова твърди, че някои организации на БСП работели за "Промяната". Хубаво е, че го е забелязала. Остава и да проумее защо.

И да си зададе въпроса след дали не е пряко отговорна за това да се обособи вторият ляв център покрай Радев и Йотова. Общественото внимание често се фокусира само върху Радев (този тандем "нарочно е така"). Йотова е човекът с дълъг политически опит, с контакти, влияние и познаване на управленските механизми. И няма как такава фигура да бъде подценявана, а Нинова направи точно това.

Вълна от реакции след оставката на Нинова

След като няколко часа потребителите на социалните мрежи се шегуваха, че лидерът на БСП Корнелия Нинова е подписала оставката и я е изя...

Прочети повече

Повечето нейни действия като лидер на партия могат да влязат в учебник как не бива да се ръководи. Например, отсъствието на реакция, когато си в опозиция. Ситуацията ти дава идеален шанс да атакуваш управляващите, ти си траеш. Хората протестират по площадите месеци наред, ти се сещаш, когато други са се подредили по-напред.

Или пък игнорирането на капацитетите, на експертите, работили десетилетия в дадена област. На тях се крепи машината, която искаш да управляваш. И няма да можеш без тях. Това отлично го знаеха и Първанов, и Станишев. Колкото и критикуеми действия да имаше БСП по тяхно време, тя беше партия с достойнство, позиция и влияние в обществото. Беше относително лява и дори успяваше да бъде опонент на десния сектор. Предлагаше политики и даже реализираше част от тях.

Нинова маргинализира тази партия, превърна я в хор "Последни звуци" и я набута сред оставените да умрат от само себе си. И вече няма значение какви са причините за това - принципи, отстояване на непопулярни позиции, отказ от коопериране с определени силни на деня или дефицит на политическа ловкост. Никакво значение няма, защото историята съди по резултатите, а не по усилията.

А резултатите от последните парламентарни избори, пък и от президентските, не са загуба за БСП. Катастрофа са. Нито присъдружните социолози, нито самите титани на мисълта от "Позитано" са предполагали, че ще я докарат дотук. И бидейки в шок, ръководството не знае какво да прави. Ами просто е, другарки и другари - който не умее да прави политика, да прави нещо друго.

Днешната ситуация много напомня връщането на Симеон и възхода на НДСВ. Тогава БСП пак беше сред ощетените. Юпитата и задграничните българи замалко да станат враг номер едно на Позитанската селищна система, докато някой блестящ ум не се сети да се коалира с тях вместо да влиза в битка с предизвестен финал.

И част от ИБ на БСП ще поиска оставката на Корнелия Нинова

На заседанието на Изпълнителното бюро (ИБ) на БСП на 16 ноември част от бюрото ще поиска оставката на председателката на партията Корне...

Прочети повече

Сега не е много по-различно. Ако детайлно се вгледаме в генезиса на "Промяната", ще забележим, че не точно вятърът е довял тази формация на политическото поле у нас, а един президентски указ за служебно правителство. И вече никой не пита Радев ще прави ли партия.

"Продължаваме промяната" вероятно ще направят жест към БСП, защото имат нужда от N на брой депутати, крепящи бъдещото правителство. И е много вероятно БСП да участва по някакъв начин във властта. Но това няма да е, защото е партия с авторитет, а само заради парламентарната аритметика.

Това за уважаващ себе си политик би било обидно. Но дали в БСП все още има такива? И дали оставката на Нинова ще се превърне в реално оттегляне или е поредният кьорфишек? Вторият въпрос е ключов, защото всички знаем как за пореден път оставката може да не бъде приета. Но въпросът за раздяла с неефективен лидер е въпрос на живот и смърт за столетницата. Вече дори не говорим за леви идеи и принципи, а за оцеляване като самостоятелен политически субект.

"Всички щастливи семейства си приличат. Всяко нещастно е нещастно по своему", пише Толстой. Така е и с партиите, включително БСП, която вече не прилича нито на някоя друга, нито на самата себе си. Ето затова скоро на "Позитано" филмът ще е "Момичето си отива".

Автор: Евелина Гечева