Президентска република в 7/8-и

Реката с референдумите се е променила най-вече по два начина. Първият, очевидният, е вече прослужената биография на Трифонов в политиката; биография, която е много отскорошна и съответно се помни добре, чиито преразказ, най-кратко, би звучал така: уж нещо щеше да стане, но не стана. По време на референдума през 2016-та Трифонов все още се ползваше с престижа на начинаещия, което работи особено добре във вакуумирани времена като онези. Тогава нямаше други варианти за наказателна процедура срещу политическия елит и предложеният от него събра значителна подкрепа. Това, че ходът с намаляването на парите на глас за партия бе популизъм (и тъкмо Трифонов шест години по-късно го потвърди със собствените си действия, след като си взе цялата субсидия след провала на изборите), даде необходимият старт за ИТН, които наистина спечелиха изборите, когато още имаха доверието, което съпътства всеки новак в амбиции, появил се в държава, предразположена към месианскa приемственост. 

Второто голямо различие с онези времена обаче, е ключово. То е, че самата идея за президентска република издиша. От ИТН казват, че тя е по френски модел, което по някаква причина трябва да ни внуши доверие. Особено ако не сме забелязали, че западните демократични модели, пренесени тук, се пренасят с лирическо-балкански отклонения. Според Тошко Йорданов например, причината за искания референдум е, че "политическата система е изчерпана", за което сме съгласни, но и забелязваме, че странно как, тя се изчерпа в момента, в който ИТН останаха извън властта. 

Не на последно място, не е ясно как концентрацията на властта в президента ще реши именно проблема, който ИТН посочват: концентрацията на власт по принцип. Също, от ИТН хем твърдят, че подобен ход би спрял непрекъсната въртележка с изборите, хем е съвсем ясно, че промяната на Конституцията и свикването на ВНС е нещо, което (ако си представим, че ще стане, а то няма) ще ни вкара в поне нови година-две безвремие. Впрочем, има и изглежда някакъв протокол, който се следва от маргинализираните политически фигури - няма нищо по-предсмъртно от това да предложиш промяна на Конституцията; вече са го правили Яне Янев, Стефан Софиянски, разбира се и Бойко Борисов, който в онова най-напечено лято на 2020 година спечели малко ценно време отново с предложение за нова конституция чрез свикване на Велико народно събрание. Сега няма да е по-различно.

Освен ако не поиска да стане президент. Вече ще е толкова нелепо, колкото беше с Цецка Цачева.

Автор: Райко Байчев