България през 2016 година: Референдумът на гражданите или референдумът на шоуто

Особеното в допитването беше, че то премина като гражданска инициатива, а политическите партии запазиха до голяма степен неутрална позиция по темата. На гласуване бяха подложени три въпроса: за мажоритарната избирателна система, за намаляването на субсидията на партиите и за задължителния вот, след като президентът Росен Плевнелиев прати на Конституционният съд (КС) въпросите на инициативния комитет и той остави три от общо шест. Директният избор на полицейски началници, елекронното гласуване и намаляването на броя на депутатите бяха въпроси КС счете за противоконституционни. Така българите имаха възможност да изразят мнението си само по три от поставените въпроси на инициативния комитет.

Как започна 2016 г. за референдума?

В деловодството на Народното събрание Слави Трифонов и представители на инициативния комитет на референдума внесоха на 08.02.2016 г. близо 700 000 подписа (673 481) на граждани за провеждането на народното допитване.

"673 481, но това не са подписи, а това са 673 481 съдби. 673 481 мечти. Така че, държавата е необходимо да се съобрази с тези мечти и съдби. По закон трябва да са събрани 400 000 подписа. Събрани са 673 481 мечти", заяви тогава Слави и разкритикува журналистите: "Радвам се, че открихте референдума, между другото, той е от три месеца", обърна се Трифонов към присъстващите репортери. Поводът беше медийното мълчание през цялото време, докато течеше събирането на подписи. А то започна на 10 ноември 2015 година.

Няколко дни по-късно от ръковоството на ГЕРБ заговориха за пръв път за премахване на въпроси от референдума. Един от тях беше този за намаляване на броя на депутатите на 120, понеже той е фиксиран в Конституцията.

По-късно от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) съобщиха, че около 100 000 са некоректните записи в подписката за референдум. Тогава стана ясно и че до месец юли 2016 година депутатите трябва да решат кога да се проведе допитването по въпросите, предложени от инициативния комитет. В следващите дни депутатите чрез процедурни хватки и промени в Изборния кодекс правиха опити да пратят гласуването за референдума през летните месеци, но в крайна сметка беше взето решение, че то ще се проведе заедно с президентските избори наесен.

Референдумът и депутатите

На 11 май 2015 година Правната комисия в Народното събрание одобри пет от шестте въпроса на инициативния комитет. Правната комисия не одобри въпроса за дистанционното електронно гласуване с мотивите, че вече имаше референдум по темата. За цялостния вариант на референдума, състоящ се от 5 питания, гласуваха 10 депутати "за", двама "против" и без "въздържали се". Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите подкрепи и 6-те въпроса с 8 гласа "за".

На следващият ден (12 май) сценаристът на "Шоуто на Слави" Тошко Йорданов направи изказване в пленарна зала, което отекна силно в публичното пространство.

"Не сте богове, не сте императори, трябва да спазите закона", заяви Йорданов обърна на депутатите. "Парламентът не може да маха въпроси, инициирани от граждани, може само да ги редактира. Според закона, приет от вас, един и същ въпрос може да бъде зададен отново на следващ референдум. Ако законодателният орган в тази страна може да покаже, че може да потъпква законите, ще дадете пример, че и всеки български гражданин може да го прави или ще проявите политически разум. Или влезте в историята като първото Народно събрание, което е чуло мнението на хората, или затвърдете негативното мнение, което българите имат за вас”, каза още сценаристът.

След това референдумът мина на първо четене в парламента. Решението беше подкрепено от 131 депутати, 18 бяха "против" 1 се въздържа. В същото време президентът Росен Плевнелиев заговори и за предприемане на действия, които са в компетенциите и правомощията му, относно въпросите на националното допитване.

Ще прави ли Слави партия, ще става ли един от тях?

Този въпрос се обсъждаше в публичното пространство от всеки, който имаше или нямаше отношение към темата с референдума. В крайна сметка стопроцентов и еднозначен отговор дори и от самия Слави Трифонов не беше даден.

"За президент няма да се кандидатирам, нямам интерес да се занимавам с политика. Не ми се струва необходимо да коментираме президента, защото обективно той няма власт. Ще направя необходимото, ако политическата класа не се съобразява със суверена си, защото имам силно развито чувство за достойнство. И ако се наложи ще направя каквото се наложи". Така Слави Трифонов коментира в ефира на bTV на 18 май съмненията, че чрез организирания от него и екипа на "Шоуто на Слави" национален референдум дава заявка за влизане в политиката.

Слави обяви, че неофициално всъщност за референдума са се подписали 1 млн. души, но част от подписите са пристигнали в офиса на шоуто след обявения краен срок.

По-рано сценаристът Тошко Йорданов също отрече вероятността инициативата им за референдум да прерасне в политическа партия. "Не сме казвали никога, че ще ставаме партия. Политически амбиции имаме дотолкова, доколкото занимавайки се с референдума, правим реална политика. Няма да правим партия и няма да издигаме Слави за президент. Ако има някой много готин мажоритарен кандидат, що пък да не кажем - той е готин. Но това не означава, че ще го издигнем", каза Йорданов пред телевизия BIT.

Въпреки неколкократното повтаряне на тези позиции и в предаването на Слави и извън него, съмненията, че той си отваря път към политиката чрез референдума продължиха да бъдат основно упражнение по говорене на политици, анализатори и експерти през цялата година.

Президентът Плевнелиев в действие

На 27 май президентът Росен Плевнелиев отправи искане до Конституционния съд да се произнесе за съответствие с Конституцията на три от въпросите на одобрения на 12 май от парламента референдум. Това бяха въпросите: да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите, броят на народните представители да бъде намален на 120 и директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура, съобщиха тогава от прессекретариата на държавния глава.

В първия ден на месец юни юристи от Фондация "Български адвокати за правата на човека" (БАПЧ), разкритикуваха президента Плевнелиев за действията му относно сезирането на Кноституционния съд по три от въпросите на референдума.

"Искането на президента Росен Плевнелиев Конституционният съд да се произнесе по три от въпросите за референдума, инициирани от "Шоуто на Слави", рискува да блокира възможността Народното събрание да изслушва хората, би изолирало депутатите от суверена и би задълбочило вече забележимата пропаст между тях. То може да бетонира съществуващата политическа и парламентарна обстановка, установена в години на преход като забрани на народните представители да изслушват мнението на избирателите си относно желаните от тях промени в установения баланс между органите на държавна власт", пишеше още в позицията на експертите, изпратена до държавния глава.

Буквално часове преди вота на 6 ноември, Българската асоциация по политически науки, подкрепена от над 30 изтъкнати политолози, излезе с позиция и аргументи срещу мажоритарната система, предлагана инициаторите на референдума.

Скъсаната снимка: можеше ли без това?

В "Шоуто на Слави" от 6 юни в "емоционален" изблик сценаристът Филип Станев скъса снимка на президента Росен Плевнелиев. Това стана, тъй като държавният глава на практика изпълни функциите си и прати на Конституционния съд да реши дали три от въпросите на референдума на Слави Трифонов са допустими.

По думите на Слави Трифонов с действията си президентът директно е поискал въпросите да се обявяват за противоконституционни, а не е поискал съдът да каже дали отговарят на Конституцията. Филип Станев пък обяви Плевнелиев за "този субект", като добави, че Плевнелиев не е президент на всички българи и не е неговият президент, докато Слави Трифонов повтаряше: "Искам възпитание! Коректност! Дипломация".

"Това е един политически труп", отвърна Станев, който изрази радост, че Плевнелиев се оттеглил от политиката, докато Слави Трифонов го караше да престане. Според сценариста никъде в Конституцията не пишело дали може да се пита Конституционният съд кои въпроси от референдум са съвместими с Конституцията и кои не. След това по традиция последва вълна от коментари в социалните мрежи относно случилото се - "за" и "против"

Социологията, която изненада всички

Десет дни преди Конституционният съд да се произнесе за трите въпроса на референдума, на 18 юли станаха ясни резултатите от социологическо проучване на TNS Opinion съвместно с TNS BBSS, чиито данни показаха, че ако изборите за президент бяха в началото на юли, то 36% биха гласували за Слави Трифонов, като зад него се подреждат Кристалина Георгиева, Йорданка Фандъкова, Бойко Борисов. Още по-голяма част от респондентите казваха, че те биха гласували за партия начело на която е Слави Трифонов /41%/. 58% от запитаните пък обявиха, твърдо ще гласуват на референдума, иницииран от "Шоуто на Слави".

Изследването показа, че голяма част от хората знаят за референдума, иницииран от Слави /86%/. Във връзка с това респондентите с по-високо образование са по-добре осведомени, за разлика от тези с по-ниска степен на образование. Познаването на референдума е свързано с образование – 90% между тези с най-високо ниво на образование, сравнени със само 66% с тези с най-ниско ниво на образованието.

Повече от половината от запитаните /58%/ твърдо ще гласуват на този референдум, което е по-висок процент от този на националните избори в България и може би е завишен на този етап. Образованието отново има позитивно влияние в тази връзка. За склонни да гласуват се приемат респонденти, поставили се в скалата от 7 до 10. По-голяма част от половината респонденти казват, че ще гласуват с "Да" на всеки от 6-те въпроса, които бяха първоначално включени в плебисцита: от 94% / „120” народни представители/ до 67% /задължително гласуване/.

Конституционният съд: последната инстанция в държавата

На 28 юли Конституционният съд окончателно обяви за противоконституционни три от въпросите на референдума. Отпаднаха въпросите за електронното гласуване, за намаляване на броя на депутатите от 240 на 120 и за прекия избор на полицейски началници по места.

Така наесен българите гласуваха само по три от въпросите, предложени от Инициативния комитет на Слави Трифонов. Това бяха: 1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура? 2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите? 3. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори? В същият ден президентът Росен Плевнелиев приветства решението на Конституционният съд за орязването на въпросите от референдума.

Същата вечер в предаването си Слави Трифонов коментира решението на Конституционния съд: "Това, което прави Конституционният съд, е законно, но не е морално. Това е някаква врътка. Може ли моралът да е над закона?", попита риторично Слави. "12 души постъпват неморално, но по закон. Но ние решихме да направим тоя референдум по морални причини и той е подкрепен от вас, уважаеми зрители", изтъкна още Трифонов.

На другият ден (29 юли) Слави допълни тезата си в ефира на bTV. "Ако някой си мисли, че това е финалът или краят, значи се е объркал. Аз не излизам от свое име да правя някакви неща", каза Трифонов. В личен план аз съм гражданин, като осталите граждани 700 000 души (които се подписаха за рефердума - бел. ред.), отбеляза още той.

Подготовка за изборите и митинг-концертът

На 23 септември Слави Трифонов и екип регистрираха Инициативен комитет в подкрепа на въпросите от референдума за участие в агитацията и гласуването в рамките на предизборната кампания. Въпреки че част от партиите заявиха, че ще подкрепят референдума, а от АБВ дори подадоха документи за регистрация в ЦИК, водещият бе категоричен, че няма да връща "услугата": "Никого няма да подкрепя. Партиите решават да си правят реклама по този начин. Защо не подкрепиха по-рано? Сега вече: "Късно е, либе, за китка", каза още той.

Малко след това на многохилядния концерт на Слави Трифонов и "Ку-Ку бенд" на 29 октомври се чуха много послания, които имаха за цел да запалят гражданската енергия на българите, за да бъдат те мотивирани да направят своя избор в името на бъдещето, което искат. От сцената бяха изречени силни думи, които публиката прие емоционално, но много хоро изразиха недоволство от факта, че Слави затваря възловото кръстовище на Орлов мост, за да си прави едва ли не "партийно мероприятие".

Нощта на вота

"Тези над 3 милиона души, които са гласували на референдума, не са бюлетини, това са съдби, мечти, надежди. Изумително е, че над 3 милиона души са решили да гласуват на този референдум. ​Дали ще направя партия, зависи от това как ще изглеждат обстоятелствата".

Това заяви на пресконференция Слави Трифонов, който заедно с представители на инициативния комитет на референдума, коментира резултатите от допитването на база екзит пол непосредствено след края на изборния ден. Политическата класа получи звучен шамар с този референдум. Колкото и да не им харесва. Не може политическата класа да не се съобрази с този референдум. Това е логичният път, посочи още Трифонов. Това е огромна победа за българската пряка демокрация, заяви от своя страна сценаристът Иво Сиромахов.

Но референдумът не стана задължителен

На 11 ноември стана ясно, че 12 027 гласа не стигат националният референдум да мине прага от 3 500 585 гласували и да стане задължителен. Това сочеха окончателните резултатите от гласуването в допитването, които обяви ЦИК.

Според тях гласувалите според брой подписи в референдума са 3 487 970 българи. Броят им според действителните и недействителните бюлетини пък е 3 486 402, а този на гласувалите според броя на пликовете е 3 488 558. За да отчете активността в допитването, ЦИК е взела най-високото от трите числа, тоест броят на пликовете. Така в допитването са участвали 50,88% от имащите право на глас, или 3 488 588 избиратели.

И трите въпроса обаче влязоха за задължително обсъждане в парламента.

Броят на действителните бюлетини е 3 400 890, а недействителните - 85 512. Бюлетините без плик са 550, а празните пликове - 1893. На въпроса дали да се въведе мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура, с “да” са гласували 2 509 864 българи. Отрицателен вот са отбелязали 560 024 избиратели. Недействителните бюлетини и такива с нееднозначен отговор са 330 928.

2 158 929 българи са подкрепили въвеждането на задължително гласуване на избори и референдуми. 905 691 избиратели пък са гласували с “не”. Недействителните бюлетини са 336 180. На третия въпрос дали държавната субсидия за партиите да се намали на един лев за всеки получен действителен глас на парламентарни избори с “да” са отговорили 2 516 791 избиратели. Отрицателен отговор са дали 523 759 българи. А недействителните бюлетини са 359 778.

"Днес Централната избирателна комисия излезе и обяви своето решение, че референдумът няма задължителен характер. ЦИК знаят каква е истината, политиците знаят каква е истината, за първи път всички знаят каква е истината, а истината я няма". Така същата вечер в предаването си Слави Трифонов коментира решението на Централната избирателна комисия.

Референдумът отново в Парламента

На 14 ноември стана ясно, че парламентарната група на ГЕРБ ще внесе проекторешение в Народното събрание трите въпроса от референдума да бъдат въведени в законодателството без промени. Това обявиха тогава на брифинг от ръководството на парламентарната група на партията на Бойко Борисов. "Съобразили сме се изцяло с резултатите от проведения референдум. Оттам нататък всеки народен представител ще може да внесе своите предложения“, обясни тогава Димитър Главчев, зам.-председател на ПГ на ГЕРБ. И заваляха коментари от страна на политическите фигури за пътя, по който тръгва политическата традиция на гласуването у нас.

Омбудсманът Мая Манолова застава зад референдума

Омбудсманът Мая Манолова, придружена от представители на Инициативния комитет за провеждане на референдума на Слави Трифонов - сценаристите на "Шоуто на Слави" Иво Сиромахов и Тошко Йорданов, внесе в парламента на 21 ноември законопроект за изменение на Изборния кодекс, касаещ мажоритарния вот.

На въпрос на Actualno.com какво точно предвиждат текстовете, внесени от нея, Манолова уточни: "Със закона се въвежда мажоритарна изборна система с абсолютно мнозинство на два тура. Това ще стане чрез създаване на 231 равни едномандатни изборни района в страната и 9 изборни района в чужбина". Това на практика означава, че българите в чужбина ще изпращат 9 депутати в парламента.

Според текстовете на омбудсмана за избран ще се смята кандидатът, получил повече от половината от всички действителни гласове. Когато на първия тур никой от кандидатите за народен представител не е избран, втори тур на изборите се произвежда с участието на двамата кандидати с най-много гласове на първи тур, не по-късно от 7 дни от датата на произвеждането на първия тур. Текстовете предвиждат всички 240 народни представители да се избират мажоритарно с абсолютно мнозинство в два тура.

Референдумът в Народно събрание - трета част

"Българинът се видя с пари" или ТОП 20 на най-добрите цитати за 2016 година

В медиите всеки ден изникват цветущи изказвания на представителите на българския публичен живот. Някои от тях са забавни, други - гледа...

Прочети повече

На близо шестчасова дискусия на 29 ноември представителите на инициативния комитет за националния референдум и депутатите от Правната комисия в парламента не успяха да стигнат до консенсус за мажоритарна избирателна система. На дискусията присъстваха множество народни представители, двама от сценаристите на "Шоуто на Слави", както и експерти. Стигна се до размени на реплики за "несресано лице" - от Димитър Байрактаров към Тошко Хаджитодоров Йорданов, защото сценаристите категорично отказваха да приемат, че референдумът не е задължителен за изпълнение до запетайка, а подлежи на обсъждане. Арогантното поведение на сценаристите беше само продължение на това, което се случи седмица по-рано - на среща в НДК с представители на парламентарно представените политически партии се стигна дотам, че бившият вътрешен министър Румен Петков каза следното по адрес на Иво Сиромахов и Тошко Йорданов: "Много се плаша, когато се каним на дискусия, но се оказва, че единственото правилно мнение е моето". "Българският народ със сигурност има право да говори назидателно на своите избраници. Хора, които се занимават с търговска дейност (бел. ред. - Шоуто на Слави Трифонов), нямат това право - не е оправдано, не е красиво и няма да доведе до нищо добро. Това не е добър тон. Можем да спорим, можем да сме несъгласни, можем да сме съгласни, но не сме съгласни да бъдат заклеймявани хора, защото са малцинство", каза пък лидерът на ДСБ Радан Кънев. А на тази среща, както и в парламента, Слави Трифонов не се появи да защити референдума.

В крайна сметка експертите в Правната комисия се обединиха около тезата, че най-добра е смесената избирателна система. Впоследствие от ГЕРБ за пореден път заявиха, че имат готовност да предложат намаляване на партийната субсидия до 0 лева.

Референдумът и Темида

С определение от 23 ноември тричленен състав на Върховният административен съд (ВАС) с председател Диана Гърбатова и членове Марио Димитров и Добринка Андреева остави без разглеждане жалбата на инициативния комитет за участие в информационно-разяснителната кампания с позиции "ДА" в подкрепа на всички въпроси на националния референдум на 6 ноември 2016 г., подадена чрез Станислав Тодоров Трифонов. Това показа справка за хода на делото в регистъра на ВАС. Мотивите са решението на върховните съдии са два.

Първият е, че конкретните решения на ЦИК, които от "Шоуто на Слави" са атакували, нямат самостоятелен характер, поради което не подлежат на самостоятелно обжалване. Вторият мотив на магистратите е липса на правен интерес на инициаторите за отмяна на атакуваните от тях решения на ЦИК. Магистратите обаче определят жалбата като недопустима.

Буквално дни преди това Слави Трифонов се срещна с главния прокурор Сотир Цацаров и след това обяви, че двамата са се оказали на много близки позиции по отношение на ставащото в държавата. Шоуменът занесе в прокуратурата папка със сигнали за изборни нарушения от страна на ЦИК, след като се оказа, че само 12 000 гласа не са стигнали на допитването, за да придобие задължителен характер. Трифонов и екипът му обвиниха избирателната комисия в манипулации. От ЦИК отрекоха, като обориха лансираната от Трифонов теза за нарочно раздавани по-малко пликове за бюлетини с конкретни данни.

България през 2016 година: Бежанската криза – приказки и мерки (Втора част)

В първата част от погледа ни върху тема номер едно за Европа през изминалата година – кризата с бежанците, се спряхме върху редиц...

Прочети повече

След това обвинител №1 изпрати писмо до Слави Трифонов, в което се казваше следното: "Ако 2 509 864 българи с избирателни права подкрепят мажоритарен избор на народни представители с абсолютно мнозинство в два тура, значи е дошло време за промяна в изборните правила". В текста главният прокурор даваше изява и на личното си мнение за ставащото в държавата. Според него самият брой участници в референдума, както и подкрепилите предложенията за мажоритарна система, намаляване на субсидията и задължителен вот са показателни за това, че резултатите са "задължителни за парламентарно представените партии". Главният прокурор отбеляза, че резултатите от референдума са заличили изцяло скептичното му по принцип отношение към тази форма на пряка демокрация и всякакво забавяне на превръщането им в закон "не би довело до нищо добро за държавата ни".

България - районирана

231 района у нас и 9 в чужбина - така изглежда картата на България и света, районирана за евентуален мажоритарен вот, представена буквално преди дни от екипа на "Шоуто на Слави". Картата е приложение към внесения законопроект за промени в Избирателния кодекс.

България през 2016 година: Бежанската криза – нагнетяване на напрежението (Първа част)

Кризата с бежанците най-ясно показа, че България хем е в Европа, хем не напълно. Защото и нашата държава беше поставена пред ясен избор...

Прочети повече

Извън страната има 9 района, 3 от които са в Турция. В един район влизат САЩ, Канада, Южна Америка, части от Южна Африка, Австралия и части от Азия. Испания и Португалия пък са в един район със Северна Африка. Германия е разделена на две, като едната ѝ част е в район с Норвегия, Швеция, Финландия и Гренландия, а другата ѝ част е в район с Италия и Франция. Русия, Украйна, Полша, Източна Европа, Близкия Изток, Египет, Судан Етиопия са в един район.

Проверка на Actualno.com с помощта на специалист обаче показа доста интересни виждания на творците на картата, с районирането на страната и света, които поставят много въпроси. Например - защо на определени места буквално има дупки в картата, които не влизат в нито един район. Запознайте се с примерите ТУК.

Някои финални съображения

Към настоящия момент и в следствие на политическата обстановка в страната не е ясно дали следващите парламентарни избори (които най-вероятно ще са и предсрочни) ще се проведат по правилата, които налагат въпросите от референдума.

Предстои също така райониране на страната от многомандатни на едномандатни избирателни райони, което според много експерти е труден процес, който изисква време и трябва към него да се подходи с нужното внимание.

Едно обаче е сигурно: 2016 година ще бъде запомнена като годината, в която едно всенародно допитване предизвика изключително силни страсти в обществото ни.