Протестът е само за боси, луди и възрастни хора

Е, време е да признаем - няколко луди казват това, за което всички мълчат - понеже е трудно, не ни се занимава и ни е писнало. Да организираш протест изглежда занимание самотно, предварително изложено на капана на опорните точки, в който някой ще те овика, че си "протестър", "платен", "организиран". От процес, който събираше наченките на гражданското общество през 2013-та, бунтът се превърна в занимание за боси, луди и възрастни хора, ненадеждна работа, някакво празно начинание на маргинали. Босия превиваше гръб от пилоните на НДК до президентството цяло лято, окичен с лозунги и безумно искане - оставка на Народното събрание и министъра на транспорта, че покрай него и на премиера Борисов. В такива моменти човек се усмихва с ехидното огорчение на системно прецаквана от системата статистическа единица и опитно обявява, че тая работа на Босия въобще няма да стане. A когато тук-там хора от властта правят опит да общуват с Колев ги чака фрустрация - тоя човек просто им вдига скандали, игнорира ги, нарича ги престъпници, не ще да влиза в онова, което обиграните в хлъзгава реторика политици биха нарекли "конструктивен диалог". 

Пробвайте конструктивен диалог с Босия. Ще ви овика, ще ви заплаши със съд, ще ви развее по всички медии и ще ви припомни всеки един момент, когато сте използвали властта за лично облагодетелстване. Така трябва, впрочем. Ние се отказахме от кресливостта, злобата, радикалния протест. Една истинска кауза винаги трябва да се разиграва по ръба на закона, по острието на добрия тон, без да спазва церемонията на преговорите. Големият позор на гражданската енергия е, че се оказа по-скоро престижен ентъртейнмънт, в който едни осребриха участието си, а други повишиха залинялото си его, което се нуждаеше от произнасяната с гордост фраза "довечера съм на протест". 

Никой няма да е на протест довечера. Няколко градски луди ще се разхождат, окичени със смешни табели. Ще ги забележат две-три маргинални медии. Минувачите кротко ще се усмихнат с онази насърчителност, която по-умният проявява към по-глупавия, когато вторият трябва да свърши онова, за което първият го мързи. Идеалната държава е тази, в която пред президентството стои Йоло Денев, а пред Народното събрание Николай Колев. Останалите са на работа или във фейса, Борисов е преизбиран за четвърти път или БСП за не знам кой си. Трейс строят пътища. Толкоз.

Автор: Райко Байчев