Радев срещу Кирил Петков: Обикновен спор или заявка за конфликт?

Ако оставим Северна Македония настрани, това най-общо е първият истински сблъсък между двамата. А този сблъсък задава немалко въпроси.

Първият и най-важният засяга самият Радев. Съвсем ясно е, и по социологически проучвания, и по обща интуиция, че президентът би могъл да постигне огромен успех, ако оглави политическа партия. Това се очаква отдавна, а слуховете за нещо предстоящо изглеждат убедителни. "Продължаваме промяната" спечели изборите поради огромната нужда от алтернатива на ГЕРБ; необходимост, която даде много възможности на Слави Трифонов, които, след като бяха пропиляни, се прехвърлиха към самия Петков. В същото време за последните две години стана ясно, че Министерски съвет, по-рано бетониран в десет годишно управление, в момента е особено проветрив - както заради глада за нови лидери, така и заради перфектната буря от все повече кризи: пандемия, инфлация, енергийни шокове. 

Имаме неясно предположение: че президентът вероятно е бил първоначално стъписан от бързия успех на Кирил Петков; успех, който, макар и със силна заявка покрай доброто впечатление с ББР, бе по-скоро неочакван. Допълнителното объркване идваше и оттам, че Петков е все пак "кадър" на служебния кабинет на Радев и двамата взаимно (поне до момента) не показват, че държат да се еманципират един от друг. Това беше проблем много повече за Радев, отколкото за "Продължаваме промяната" - президентът натрупа целият си престиж като критик на властта. И след падането на ГЕРБ спечели една битка, но изгуби ценните предимства на контрастта спрямо новата власт. Тези предимства обаче съвсем скоро може да се завърнат - те са задължителни. Понеже поне до момента не е имало нов успешен политически проект, който да е използвал друг лост за придвижване на електората към себе си, освен радикално опозиционния. 

А какво означава този евентуален конфликт за "Продължаваме промяната"? Същото, което бе и за ГЕРБ: много сериозно изпитание с разрушителен потенциал. Петков поне вече има един изключително глупашки пример, който едва ли ще последва: президентът да бъде обявен за разединител на нацията и някой да очаква, че има хора, които се впечатляват от подобен патос и в обединителен трепет се отричат от Радев. Вероятно най-правилният отговор за Петков би бил "внимателна война" - тоест, противоречия с президента само до степен, в която "Продължаваме промянта" запазва онзи самостоятелен престиж, който си спечели, но без да се стигне до прекалено тежък разрив, който доказано е работил и ще продължава да работи в полза на Радев.   

Автор: Райко Байчев