Странното облекчение при срива на Фейсбук

Но имаше още нещо в това все пак банално събитие. То е, нека признаем, чувството за облекчение. На фона на катастрофите от последните години - ковид пандемията и войната в Украйна, би трябвало да ви е хрумнало, в някакъв не много вероятен, но все пак теоретически възможен вариант, че с фейсбук се е случило нещо апокалиптично. И че той никога няма да се възвърне в стария вид. Тази мисъл минава за няколко секунди през ума и, струва ми се, много по-често е била посрещната с въпросното чувство за облекчение, отколкото чувството за страх. Облекчение, че най-сетне всичко ще бъде "както преди" (ако човек си спомня какво е "преди", ако не е израснал изцяло в дигитална среда. Как е протекло събитието за т.нар. digital natives нямам представа).

И това облекчение има много сериозни основания. Нека го дефинираме така: то е облекчението на пристрастен човек, който осъзнава или най-малкото подозира, че му липсва воля, с която да сложи край на адикцията си, но много би искал, ако е възможно, някакво външно събитие да свърши непосилната работа по отказването, вместо него самия. И ето го външното събитие: срив, край, крах на социалните мрежи. Особено пък в България, където няма голямо разпръскване на ползването им, и все още всичко се върти основно около фейсбук, технологичният срив наистина би могъл да се интерпретира за кратко по подобен начин. 

А какви биха били наистина следствията, не в икономически, а в психологически план? По-малко инфлуънсъри? Никой не би протестирал. По-малко политическа поляризация? Началото на оздравителен процес. По-малко сторита, рийлове, лични излияния? За такава хармония може само да се мечтае. Край на хибридната война, фабриките за тролове, платените тинк танкове и размислите на полезните идиоти? Знам, това вече е прекаляване, утопия. Запомнете тогава, краткото чувство за облекчение. На него човек може да се довери. Защото е автентично - обратно на мрежите, чието кратко отсъствие ни предизвика да си помислим какво би било без тях. 

Автор: Георги Петров