Първо
В наши дни в нашата Северна Македония живеем в (или) свят на нови реалности, (или) свят на някаква паралелна реалност, в известната “Зона на здрача“, където формите на реалността са изгубени, а ползите от “другата реалност“ са все още недостъпни. Преди няколко дни премиерът и министърът на външните работи ни казаха, че “протоколите не са част от пакета за преговори“, така че можем да спим спокойно, само за да разберем днес, че министър Муцунски и екипът му водят “тайни преговори“ за преодоляване на проблема “българите в Конституцията“.
Отдавна сме запознати с вмровските трикове около решаването на въпроса с името “в наша полза“, пътуванията на тогавашния премиер Груевски до метрополиите на Белия свят и неговите изявления в някакви катакомби и тесни коридори, оградени с панели в същите тези центрове. Резултатът и успехът на тези преговори беше подписаното по-късно Преспанско споразумение и обозначаването ни като „северномакедонци“, докато тези от Беломорието и Пирин могат да се наричат както си искат. И нека никой не казва, че СДСМ и Зайко са виновни за това, катастрофата беше общ знаменател и фактор на двете големи и всички останали македонски партии, дори албанските, които спокойно наблюдаваха и се смееха на собствената ни глупост и взаимна омраза. Важни са сега разпоредбите на “Българското споразумение...“, “Френското предложение...“ и усилията ни да се измъкнем от водовъртежа, в който потъваме все по-дълбоко. Няма изход!
Още: Тайни разговори: Муцунски лобира срещу България, страх го е от провал
Второ
Разказите на министър Муцунски за секретността на преговорите му за преодоляване на проблема с българите и конституционните промени са неясни. Секретността не е важна, тя е история за лековерните, няма тайна, която да не може да бъде разкрита за по-малко от 48 часа. Едно е сигурно – Муцунски не преговаря “тайно“ с България, Гърция (от която иска помощ), нито с Франция, Германия или някоя от големите европейски сили.
Българският министър Велислава Петрова вече е забравила как изглеждат Муцунски или Мицкоски и какво са казали. България, притисната между израелско-американо-иранската война и конфликта в целия Близък изток, от една страна, а от друга, притисната от войната на агресора Русия срещу Украйна и цяла Европа, търси шанс за дипломатически решения на тези жизненоважни за българската държава, народ въпроси и разрешаване на финансовите последици от войната. На преден план е запазването на държавните, българските интереси и „свободното плаване“ между враждуващите интереси! България, Гърция, а сега виждаме и цяла Европа да са измъчвани от проблеми с мигрантската криза, консолидацията на икономиката и военната индустрия, така че въпросът за “македонския гръбнак, който не се огъва“ е оставен в някое задно чекмедже на мисловните процеси на европейските политици. Европейският посланик Рохас се усмихва учтиво и казва, че “преговорите са в ход“ (ако съм разбрал правилно), но отдавна е трябвало да сме научили основните уроци на добрите дипломатически обноски.
Трето
Още: "Положителен импулс": Муцунски обяви новини за България
Снимка Профил на Християн Мицкоски във Фейсбук
Македонските политици и историци, които говорят за “условно“ влизане на българите в Конституцията или за “забавено“ влизане, извършват политическо харакири върху себе си, върху собствения си народ и върху собствената си държава. Македонските българи никога няма да приемат подобно нещо, независимо дали са “само“ 3500 души. Такива измислени, уж условни решения са политически необосновани предложения, които ако бъдат (дори и случайно) приети, ще предизвикат политически и национални земетресения в цяла Югоизточна Европа. София е наясно с това, затова гледа на тези твърдения толкова студено и без никакъв отговор. Министър-председателят на България Румен Радев, дори като президент на страната, беше напълно наясно с тези позиции, затова и донесе подобни политически решения за реализиране на правата на македонските българи. Няма никакви отстъпки от тези позиции и позициите на парламента в София.
Четвърто
Трябва да кажем, че негодниците от македонската ДПМНЕ на Никола Груевски винаги са водили преговори за по-добро бъдеще на страната ни, но това са били преговори по линията Скопие-Белград-Будапеща, със съгласието на Москва и известно финансиране от Пекин.
Преговорите с ЕС винаги са били преговори за пари и обещания и задължения, които никога не са възнамерявали да изпълнят. Днес Мицковски и Муцунски са в нова ситуация – Унгария няма Орбан, така че не е наш “стратегически“ партньор, Москва е във война, която бавно губи, така че на това правителство му остава само „сръбският свят“ на Вучич и неговата, на Вучич, вече значителна агресия към българите от Западните покрайнини. Затова тук е “нашият“ министър Стоилкович, който трябва да бъде последният бастион на защитата срещу “българизацията“ на македонския народ.
Жалко е това македонско ръководство, ако си мисли, че с изявления като “предишното правителство...“, “отпадък на обществото...“, “капитулантски изявления...“ и други подобни ще промени позицията на страната ни спрямо ЕС и България. Ролята както на Стоилкович, така и на Вучич и тяхното обкръжение е надценена... тези неща се случиха отдавна, с други актьори. Това вече не е така, минаха 35 години от 1991 г....
Пето
Тази спирала от “виртуална“ или “паралелна“ реалност трябва да спре веднъж завинаги. Нека стане ясно, че в Македония, Сърбия, Гърция и Албания винаги са съществували и винаги ще съществуват българи. Броят им винаги ще зависи от политиката и демократизацията на тези страни. Имаше всякакви, от различни професионални и идеологически профили, но най-често, независимо от идеологията им, те са честни и трудолюбиви хора. Това е нашата гордост. Няма тайни преговори, няма тайни държави, нито публични резултати. Това са истории-реликви от времето на преговорите за името, когато ни лъжеха, а ние искахме да ни лъжат.
Получихме резултата.
Нека се приготвим да посрещнем новия - “таен“ резултат!
Още: Нов огън срещу България или как "гроздето е кисело": Муцунски каза, че не е сега моментът за ЕС
Автор Владимир Перев
