Китай няма да нападне Тайван по-рано от 2028 година - това изглежда все по-вероятно според разузнавателни данни на САЩ, цитирани от Reuters. А основните причини за това са следните - все по-остра кампания за борба с корупцията в китайската армия (НОАК), която кирайският авторитарен лидер Си Дзинпин води, както и това, че Пекин изчаква какви ще са резултатите от изборите за президент в Тайван. Китайските надежди са, че след тези избори ще има условия за формиране на власт, която е по-склонна към обединение с Китай.
Първата причина е за отбелязване, защото Си Дзинпин вече е определил срок 2027 година, в който китайската армия да е готова да присъедини Тайван със сила - това каза през 2023 година предишният ръководител на ЦРУ Уилям Бърнс. А защо 2027 година? Тогава НОАК навършва 100 години. Нейният статут в Китай е на организация с известна автономност и именно това прави чистката по високите етажи там сериозно предизвикателство - операция, която трябва да се извърши много точно, за да не се стигне до бунт срещу официалната власт, който да преобърне отново света с главата надолу.
Чистката в НОАЕК вече е стигнала до върха на командването. Централната военна комисия, висшият военен орган на Китай, е останала с 2 действащи членове от 7, влезли в нея през октомври 2022 година. Това са председателят ѝ Си Дзинпин и заместник-председателят Джан Шънмин. Последно генералите Чжан Юся и Лиу Джънли бяха отстранени от постовете си. Лиу беше начело на Обединения щаб – органа, отговорен за планиране и координиране на бойните операции, в който би се подготвяла и всяка десантна операция, напомня Frontline Monitor - ОЩЕ: Предавал ядрени тайни: Най-висшият китайски генерал е заподозрян като шпионин на САЩ
Липсата на достатъчно готовност на Китай да атакува Тайван успешно личи от ученията на НОАК. Американската оценка гласи: През 2025 г. те били по-малки и по-безобидни, отколкото в предходните години, а през 2026 г. донякъде се възстановили, без китайското военно ръководство да е доволно от готовността. На 29-30 декември, 2025 година, Източното бойно командване на Китай, което отговаря за района на Тайван, проведе учението "Мисия правосъдие 2025: с участието на сухопътните сили, флота, авиацията и ракетните войски. Обявената задача беше да се отработи блокада на ключови пристанища и райони. По оценка на Енрико Кау от Тайванската асоциация за стратегически изследвания това е второто по мащаб от 7-те най-мащабни учения след визитата на тогавашния председател на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайпе през август 2022 година. Ракетна артилерия стреля в морето на 24 морски мили от тайванския бряг.
Кау е категоричен - Пекин добре е изучил войната в Украйна, а и тази в Иран и е наясно, че ако се тръгне на война, трябва да има стратегия и планове, с които тя ще бъде спечелена бързо. За разлика от руската армия, която през февруари 2022 г. нахлу в Украйна по суша, Китай първо трябва да прекоси Тайванския проток, широк 130 км в най-тясната си част. "Твърде много елементи все още не са на мястото си за онова, което би било най-трудната военна операция, предприемана от която и да е армия, вероятно след десанта на съюзниците в Нормандия", смята Кау. Докладът на разузнаването на САЩ от март описва същото ограничение - китайски официални лица считат, че евентуален десант в Тайван е изключително труден и с висок риск от провал, особено ако САЩ се намесят.
Още: Тайван видя от Украйна как Давид побеждава Голиат: Готви ад от дронове срещу Китай (ВИДЕО)
В годишния доклад на разузнаването на САЩ се посоча, че китайските лидери не планират инвазия в Тайван през 2027 година, не са си поставили конкретен срок за обединение и предпочитат да го постигнат без сила. Bloomberg свърза промяната с широкия стремеж на администрацията на Тръмп за по-помирителен тон спрямо Пекин. Сред факторите, които Пекин ще претегли, преди да избере военен път, докладът посочи готовността на армията, политиката на Тайван и намесата на САЩ в евентуална война.
Тайван се готви
Междувременно, Reuters съобщи, че Тайван е получил първите два от 66 нови изтребителя F-16V Block 70, поръчани от САЩ през 2019 година. Това е станало след месеци на забавяне, причинени отчасти от софтуерни проблеми. Точно същите изтребители (Viper) - 16 (10 двуместни и 6 едноместни), поръча и България, като половината от тях вече са доставени.
Сделката за 8 милиарда долара значи флот от F-16 за Тайван от до над 200 самолета. Министърът на отбраната на Тайван заяви, че се очаква още F-16V да пристигнат преди края на 2026 година.
NEW: Taiwan received the first two of 66 new F-16V Block 70 fighter jets ordered from the U.S. in 2019, after months of delays caused partly by software issues.
— Clash Report (@clashreport) October 2, 2026
The $8 billion deal will bring Taiwan’s F-16 fleet to more than 200 aircraft.
Taiwan’s defense minister said more… pic.twitter.com/Qsw5GAkh3g
Още: Китай тренира за стрелба по F-35, F-16 и уникални японски радарни самолети (СНИМКА)
Политиката
Що се отнася до президентските избори в Тайван, американското разузнаване смята, че Китай може да ускори военна намеса, ако Демократичната прогресивна партия (ДПП), която държи президентския пост от 2016 г. спечели четвърти пореден мандат, и особено ако бъде преизбран президентът Лай Чин-те. Лай е на поста от май 2024 г. и заедно с партията си не иска и да чуе за обединение с континентален Китай. Говорителката на тайванския президент Карън Куо вече коментира, че при Лай Тайван ще укрепва самоотбраната си и ще работи със съюзниците си, включително САЩ, за да запази сегашното положение.
Самият Доналд Тръмп не вярва, че Китай ще атакува Тайван, докато той е президент. През август 2025 година той сподели в ефира на Fox News, че Си му е обещал: "Никога няма да го направя, докато си президент ... Но аз съм много търпелив и Китай е много търпелив". Вторият мандат на Тръмп изтича през януари 2029 година – година след изборите в Тайван.
Още: Изненадващата война, която Китай може да избере
През май месец, 2026 година, Тръмп отложи отпускането на нов оръжеен пакет за Тайван за 14 млрд. долара. А в края на септември той посрещна Си в САЩ и след срещата сподели само, че Тайван е бил обсъден и Си знае позицията му. Американската стратегия от години стъпва на следното: Тайван да е достатъчно снабден с оръжия и военни ресурси, за да може да удържи, докато САЩ и азиатските им съюзници, начело с Япония, се притекат на помощ при евентуална китайска атака.
Междувременно Пекин говори за мирно обединение. На приема за националния празник на 30 септември Си Дзинпин призова за "мирно развитие на отношенията през протока" и напредък във "великото дело на националното обединение", като отново се обяви срещу привържениците на независимостта на Тайван и намесата на външни сили. На 10 април той прие Чън Ли-уън, председателката на опозиционната в Китай партия "Гоминдан". Партията ѝ се застъпва за по-тесни връзки с Пекин. Срещата беше първата между лидерите на "Гоминдан" и Китайската комунистическа партия от 2016 година.
Още: Тренира ли Китай за война със САЩ? Цели се в американски "кораби" (ВИДЕО, СНИМКИ)
