Докато светът се готви за поредния шок във външната политика на американския президент Доналд Тръмп, в Азия се разгръща една много по-тиха загуба на САЩ. От есента насам администрацията на републиканеца мълчи, докато Китай разгръща яростта си както срещу Япония, така и срещу Тайван, оставяйки два близки съюзника на Вашингтон да се оправят сами. Мълчанието на Тръмп не е случайно. Извън тесния кръг от икономически въпроси той проявява малък интерес към сериозното предизвикателство, което Пекин представлява за САЩ, и още по-малко към това как то се отразява в Индо-Тихоокеанския регион, пише в свой анализ геополитическото списание Foreign Policy.
Тръмп смекчи политиката спрямо Китай заради скромна търговска сделка
В рязко отклонение от политиката и на републиканци, и на демократи през последното десетилетие, включително и през първия мандат на Тръмп, новата администрация прекара последните няколко месеца в координирани усилия да спечели благоразположението на китайския президент Си Дзинпин преди планираното пътуване на Тръмп до Пекин през април.
Просто заради скромно търговско споразумение Тръмп смекчи политиката на САЩ спрямо Китай във всички области, включително чрез отмяна на съществени контролни мерки върху износа на полупроводници и отказ от планове за налагане на санкции на Китай за мащабни кибернападения в Щатите - всичко това в допълнение към изоставянето на съюзниците.
За да се избегне трайно увреждане на позицията на Съединените щати в Азия, лидерите в администрацията, колкото и малко вероятно да е това, и Конгресът трябва да се задействат, за да предотвратят тихата капитулация пред Си, твърди изданието.
Съюзниците на Вашингтон в Индо-Тихоокеанския регион имат основателни причини да се тревожат. Си Дзинпин вече е манипулирал Тръмп, за да покаже на региона, че САЩ ще се откажат от дългогодишните си интереси по искане на Пекин. Китай не само изолира и заплашва близките партньори на САЩ, но и демонстрира на останалата част от Азия, че ангажиментите на Вашингтон са предмет на преговори, ако цената е подходяща.
Снимка: Getty Images
Трябва ли да се тревожи Япония?
Това важи дори за страните, които са се опитали да спечелят благоразположението на Тръмп. Първата среща на новия японски премиер Санае Такаичи с американския президент беше грандиозен успех. Такаичи, която принадлежи към консервативното крило на дългогодишната управляваща Либерално-демократична партия, често е сравнявана с Тръмп от японската преса. Двамата лидери демонстрираха хармония по време на срещата си в края на октомври в Токио, като обявиха важни инициативи в областта на корабостроенето и критичните минерали. Премиерът обяви „нова златна ера“ в двустранните отношения, а преди да напусне Токио, Тръмп обеща: „Ще направим всичко, което е по силите ни, за да помогнем на Япония“.
Още: Ново партньорство: Япония и САЩ ще си сътрудничат в добива на редкоземни метали
Но само седмица по-късно президентът на САЩ вече беше изоставил новия си съюзник. В началото на ноември, когато се яви пред японския парламент, Такаичи беше попитана за последствията от конфликт около Тайван. Тя даде трезва оценка - китайска атака срещу Тайван би могла да представлява „заплаха за оцеляването“ според японското законодателство, което би позволило военна интервенция. Почти всички морски пътища на Япония, ключови енергийни доставки и търговски трафик минават в близост до демократично самоуправляващия се остров. Китайска инвазия там почти със сигурност би се разпространила във водите и въздушното пространство около южния архипелаг на Япония.
Признаването на тези реалности не е заплашване, а основна стратегическа откровеност. Освен това, в продължение на много месеци служители на администрацията на Тръмп натискаха съюзниците на САЩ, включително Япония, да поемат по-голяма отговорност в евентуална криза в Тайван, като част от усилията си да споделят тежестта на отбраната - нещо, което виждаме като условие на Вашингтон и за Европа, що се отнася до Украйна.
Още: Заради Тайван: Китайски дипломат заплаши да обезглави новия премиер на Япония
Пекин отговори с бърза, характерна реакция. Висш китайски дипломат в Осака публикува в социалните мрежи, че „мръсната шия“ на Такаичи трябва да бъде „отрязана“. Публикацията по-късно беше изтрита. Държавните медии започнаха пропагандна кампания, поставяща под въпрос японския суверенитет над отдалечените острови. Пекин издаде предупреждения за пътуване, с които предупреди гражданите си да не посещават Япония, забрани вноса на японски морски дарове и блокира японски артисти да се изявяват в Китай. Отговорът на Вашингтон беше глухо мълчание.
Измина повече от седмица, преди администрацията на Тръмп да признае, че нещо такова изобщо се случва. Когато най-накрая го направи, съобщението не дойде от министъра на отбраната или съветника по националната сигурност, а под формата на неясна публикация в X от заместник-говорителя на Държавния департамент. Няколко дни по-късно Тръмп проведе телефонен разговор със Си, който се възползва от възможността да подчертае фундаменталното значение на Тайван за Китай. За разлика от това, в собствения си отчет за разговора Тръмп напълно пренебрегна въпроса - вместо това изтъкна, че отношенията на САЩ с Китай са „изключително силни“.
Още: На фона на дипломатическия скандал: Японският премиер обсъди отношенията си с Китай с Тръмп
Твърди се дори, че Тръмп се е свързал с Такаичи и я е помолил да смекчи реториката си по отношение на Тайван, което е необичаен случай - така САЩ представляват позицията на Китай пред свой съюзник. Никой висш американски служител не предупреди Китай срещу икономическия натиск. Съединените щати не мобилизираха и други партньори като страните от Г-7 да застанат на страната на Япония и да се противопоставят на Пекин.
Снимка: Getty Images
Сравнете мълчанието на Тръмп с една от най-смелите стъпки на Си в началото на мандата му, когато през ноември 2013 г. Пекин едностранно обяви зона за въздушна отбрана над части от Източнокитайско море, които са оспорвани от Япония. Тази стъпка беше разглеждана като опит да се утвърдят териториалните претенции на Китай. В този случай американските министри на отбраната и на външните работи издадоха изявления, в които осъдиха действието в същия ден, в който Китай го обяви. Два дни по-късно два американски бомбардировача B-52 прелетяха над зоната, без да уведомят китайските власти, като по този начин предизвикаха Пекин и дадоха силен и ясен сигнал за подкрепа на Токио. Китай все още не е приложил обявената зона напълно.
През 2025 г. не сме видели нищо подобно от администрацията на Тръмп. Вместо това, предвид мълчанието на Вашингтон, Китай предприе опасна провокация - изтребители на Народната освободителна армия (НОАК) насочиха радарите си за управление на огъня – сигнали, използвани за подготовка на изстрелване на ракети – към японски самолети, опериращи в международното въздушно пространство. Когато се появиха съобщения за това екипът на Тръмп отново забави реакцията и прехвърли отговора си на говорител от средно ниво.
Още: Япония сигнализира, че Китай насочва оръжейни радари към самолетите й
Чак месец след това видяхме военна реакция под формата на мисия на американски бомбардировачи с японските въздушни сили. При липса на признаци за загриженост от страна на Вашингтон, Пекин продължи да засилва икономическия си натиск върху Токио, като предприе стъпки за забрана на износа на някои продукти с двойна употреба за Япония, включително редкоземни елементи и електроника. И докато Такаичи остава непоколебима, въпросът е колко дълго ще може да го прави, ако Китай продължи да ескалира конфликта, а Вашингтон остава встрани.
Същият е моделът на Тръмп с Тайван
Япония не е единственият партньор, който е подложен на мълчаливо и обратното на проактивно отношение от страна на администрацията на Тръмп. В края на декември 2025 г. Тайван обяви рекорден пакет от оръжия на стойност 11,1 милиарда долара, давайки на Пекин точно претекста, който Китай търсеше, за да демонстрира, че такова сътрудничество има своята цена. Китайската армия отговори с най-голямото си учение в района от 2022 г. насам, като за първи път изстреля ракети в съседната зона на Тайван и изрично репетира как да блокира чуждестранните сили да дойдат на помощ на острова.
Още: Последната китайска блокада на Тайван: Това е само началото
Бихте си помислили, че това би било тревожно за администрацията на Тръмп, която само няколко седмици по-рано публикува Стратегия за национална сигурност, която потвърждава дългогодишната позиция, че „Съединените щати не подкрепят никакви едностранни промени в статуквото в Тайванския пролив“. Да, но не. Тръмп отхвърли опасенията относно репетицията на НОАК за блокиране на Тайван, като заяви пред репортери: „Те провеждат военноморски учения в този район от 20 години“. Това беше в рязък контраст с демократичните държави по света, които осъдиха опасните действия на Китай. Тайванското външно министерство благодари на Европейския съюз и шест партньорски държави за тези думи.
Едва след всичко това администрацията на Тръмп даде публичен отговор, отново под формата на двусмислено изявление от заместник-говорителя на Държавния департамент. Оттогава Пентагонът публикува новата си Национална отбранителна стратегия, без да споменава нито веднъж Тайван.
Посланието към света е недвусмислено - дори съюзниците, които увеличават разходите си за отбрана, поемат по-голяма отговорност за собствената си отбрана и се противопоставят твърдо на натиска на Пекин, са оставени от САЩ да се оправят сами.
Ако това продължи, ще има последствия за Вашингтон. Мълчанието на екипа на Тръмп се отразява във вътрешната политика на всеки съюзник, окуражавайки антисъюзническите гласове и онези, които са по-склонни към компромис с Китай, пише Foreign Policy.
Това създава риск от поредица от посещения на съюзници на САЩ в Пекин. Посещението на канадския премиер Марк Карни в Китай в средата на януари трябва да послужи като сигнал за тревога за Вашингтон: Тръмп сближи най-важния си партньор с Китай: Това ли е началото на пренареждането? (ВИДЕО).
Снимка: Getty Images
Като добавим факта, че Тръмп се държи по същия начин с европейските си съюзници и дори заплашва натовска територия (Гренландия), примерите стават още повече. Добавяме и войната в Украйна, подпалена от руския диктатор Владимир Путин - там посланието на Тръмп е Европа да има по-голяма тежест в поддържането на отбраната на Киев и в сигурността при евентуален край на сраженията. По никакъв начин обаче той не дава сигнали на коя страна застава. Вече сме видели и как Путин манипулира Тръмп и администрацията му.
Що се отнася до Азия - докато администрацията на Тръмп продължава да оказва натиск върху Япония и Тайван да харчат повече за отбрана, тази небрежност от страна на Вашингтон само увеличава вероятността съюзниците да търсят по-голяма автономия по начини, които не са в съответствие с интересите на САЩ.
Манипулацията на Си има своите опасни страни
Успехът на Пекин в манипулирането на Тръмп обаче е толкова впечатляващ, колкото и опасен. Китай продължава да следва стратегията си да раздели САЩ от азиатските им съюзници, като същевременно играе на егото на президента и му предлага достатъчно икономически стимули, за да поддържа интереса на администрацията. Тръмп ще посети Китай тази пролет, като ще се похвали с „отличните си отношения“ със Си и все по-често ще говори за „G2“ – съюз на великите сили, в който САЩ и Китай сключват сделки без участието на други страни.
Още: В Китай е имало опит за военен преврат?
Си вероятно ще получи това, което иска, като се ангажира с допълнителни покупки на селскостопански продукти в замяна на по-ниски американски тарифи и вероятно по-нататъшни отстъпки по отношение на контрола върху износа. Твърди се дори, че администрацията на Тръмп дори обмисля промяна на политиката на САЩ по отношение на Тайван, за да задоволи още повече Пекин. В заплетения свят на политиката по отношение на Тайван всяка дума има значение, а подобно отстъпление може да има дългосрочни последствия.
Удобството, с което Тръмп изоставя американските партньори в Азия, трябва да бъде сигнал за Конгреса. Все още има време да се върне американската политика в правилната посока, но това ще изисква спешност и двупартийна воля за отстояване на дългосрочните американски цели. Без бърза промяна Китай е на път да постигне исторически победи през 2026 г. Това не е в интерес на никого, освен на Пекин, пише Foreign Policy.
