Плановете на Китай: Подмладяване, армия от световна класа и Космосът като оръжие

Докладът е публикуван вчера и очертава текущия курс на националната, икономическата и военната стратегия на Китай и предлага поглед върху стратегията на Народната освободителна армия (PLA), настоящите способности и дейности, както и нейните бъдещи цели за модернизация. Анализът се състои от предговор, резюме, шест глави и приложения.  ОЩЕ: Русия, САЩ и Китай: готвят ли нови ядрени опити?

„Голямото подмладяване на китайската нация“

Националната стратегия на Китай цели да постигне „голямото подмладяване на китайската нация“ до 2049. 

Стратегията е решително преследване на политическа, социална и военна модерност на страната. Целта е да се разшири националната власт на КНР, да усъвършенства управлението й и да се преразгледа международния ред в подкрепа на системата й на управление на и националните й интереси. Китай смята, че САЩ цели да овладее възхода й, което определя като препятствие пред своята национална стратегия. ОЩЕ: Русия тества аналог на китайската система за социален рейтинг

Ядрената и военна мощ на Китай

В доклада с тревога се отбелязва, че Китай разширява броя на своите наземни, морски и въздушни платформи за ядрена доставка, докато инвестира и изгражда инфраструктурата, необходима за подпомагане на по-нататъшното разширяване на своите ядрени сили. 

САЩ отбелязват, че през 2022 г. Пекин е продължил бързата си ядрена експанзия, като американското министерството на отбраната изчислява, че Китай притежава повече от 500 оперативни ядрени бойни глави към май 2023 г. ОЩЕ: Сателитни изображения: Наскоро Русия, Китай и САЩ са разширили ядрените си площадки (ВИДЕО)

Министерството на отбраната на САЩ изчислява, че Китай вероятно ще разполага с над 1000 оперативни ядрени бойни глави до 2030 г., голяма част от които ще бъдат разгърнати на по-високи нива на готовност и ще продължат да нарастват до 2035 г. в съответствие с целта да се гарантира, че модернизацията на армията е „основно завършена“. Целта на Си Дзинпин е да има армия от световна класа до 2049 г. ОЩЕ: Кисинджър: САЩ и Китай да ограничат новото ядрено оръжие - изкуствения интелект

САЩ предполага, че Китай вероятно ще използва новите си бързи реактори-размножители и съоръжения за преработка и производство на плутоний за програмата си за ядрени оръжия, въпреки публичното поддържане на тези технологии са предназначени за мирни цели.

Щатите предполагат, че Пекин има най-малко 300 нови силози за междуконтинентални балистични ракети и е заредил поне някои от тях в силозите. Този проект и разширяването на китайските силозни сили с течно гориво имат за цел увеличаване на мирновременната готовност на нейните ядрени сили.

Китай въвежда и DF-5C. Това е междуконтинентална балистична ракета с течно гориво, въоръжена с ядрена бойна глава с добив от няколко мегатона, както и БРПЛ JL-3 с по-голям обсег на действие, което ги прави способни да обхванат континенталните крайбрежни води на Съединени щати.

Космосът като оръжие?

В доклада се отбелязва, че Китай разработва други сложни космически способности, като например сателитна проверка и ремонт. Поне някои от тези способности биха могли да функционират и като оръжие, твърдят от Пентагона. 

Те обръщат внимание, че Пекин е изстрелял множество сателити за провеждане на научни експерименти за поддържане на технологии в космоса и провежда изследвания за почистване на космически отпадъци. ОЩЕ: Си Дзинпин и Путин с послания към Запада

Shijian-17 е първият сателит на Китай с роботизирана ръка -  технология, която може да се използва в бъдеща система за граплинг срещу противникови сателити, отчитат още от Пентагона.

През октомври 2021 г. КНР изстреля друг сателит с роботизирана ръка. Става въпрос за Shijian-21, като той бе пуснат в геостационарна орбита и през януари 2022 г. Китай е преместил изоставен навигационен сателит BeiDou във висока гробищна орбита.

Китай в офанзива за чар

В края на 2022 г. Пекин започна дипломатическа „офанзива за чар“, насочена към Европа в очевидно усилие да подобри възприятията за Пекин. Като аргумент в доклада се изтъква Инициативатата за глобална сигурност (GSI).

Докладът не пропуска и войната в Украйна, като отбелязва, че тя представлявала голямо, неочаквано предизвикателство за Китай.

Прогнозата е, че докато Пекин обмисля мащаба и обхвата на материалните ангажименти за войната на Русия в Украйна, вероятно ще се стреми да балансира стратегическото си партньорство с Москва, като същевременно избягва репутационни или икономически разходи, които биха могли да произтекат от неговата помощ. ОЩЕ: Путин ласкае Си Дзинпин и промотира китайската "мека сила" (ВИДЕО)

Целия доклад може да прочетете ТУК.