Независимо какво прави Малала Юсафзаи – било то да критикува потисничеството на талибаните над афганистанските жени или да изразява мнението си за брака – може би именно изборите ѝ на облекло са тези, които са допринесли най-много противоречивите мнения около носителката на Нобеловата награда за мир. "Дрехите винаги са голяма част от разговора", казва тя с усмивка в интервю за "ELLE". "Говоря за много неща. Последователно се застъпвам за финансирането на образованието на момичетата и за борба с детските бракове, например. Но тази дейност изобщо не получава същото внимание."
Снимка: Getty Images
Малала Юсафзаи е родена на 12 юли 1997 г. в град Мингора, Пакивстан, в семейството на пущунския просветител Зиауддин Юсафзаи. Тя привлича вниманието със своите публикации, в които защитава правото на момичетата на образование в долината Суат - регион, където активното талибанско движение се опитва да наложи строги ограничения върху обучението им.
През 2013 г. Малала получава от Европейския парламент Наградата "Сахаров" за свобода на мисълта, а през 2014 г. е удостоена с Нобелова награда за мир "за борбата срещу потискането на деца и младежи и за правото на децата на образование".
Свръхчовешка и недопустимо несъвършена
Юсафзаи, която е известна със своя характерен шалвар камиз (традиционна комбинация от дрехи, носена от мъже и жени в Южна Азия), дълга туника с панталон и дупата (дълъг шал, носен от жените в Индия) или забрадка, типично облекло за жените в родния ѝ Пакистан – често е нападана онлайн от хора, които не одобряват дрехите ѝ, когато излезе извън традиционния си стил.
След 13 години под светлината на прожекторите 28-годишната жена – която за първи път привлече вниманието на света през 2012 г., когато талибански боец я простреля в главата заради откритата ѝ критика към движението потвърждава, че често попада в културни сблъсъци.
Снимка: Getty Images
"Сега пробвам различни видове дрехи", казва тя по време на Zoom разговор от Ню Йорк за "ELLE". "По-спокойно нося дънки. Обожавам пуловерите; пуловери с дънки са ми любимата комбинация. Понякога нося и шалвар камиз. Не чувствам, че избирам едното пред другото."
За разговорa Юсафзаи се появява пред екрана с плетен черен пуловер и семпла бяла шифонена забрадка, като косата ѝ свободно пада върху раменете.
В новите си мемоари "Finding My Way" ("Откривам своя път"), авторката проследява своя път от непокорно малко момиче до тийнейджърка, която отказва да приеме подчинението или статуквото… и как травмата от онзи съдбовен ден е дебнела в ъгъла на съзнанието ѝ, докато не е била принудена да се изправи срещу нея.
Снимка: Getty Images
Днес животът ѝ е стабилен. Пет години са минали от дипломирането ѝ в Оксфордския университет, а тя вече има и няколко години, за да свикне с брака си с Ассер Малик (двамата се женят през 2021 г.).
Психологически също е на по-добро място: с помощта на терапия, Юсафзаи разказва, че не е имала остър панически пристъп от декември 2022 г. Всичко това ѝ е дало пространство да се вгледа истински в себе си. Усещането за стабилност ѝ е позволило да се разкрие пред свят, който я възприема едновременно като свръхчовешка и недопустимо несъвършена.
Още: Рама Дуваджи: Най-младата първа дама на Ню Йорк и талантлива художничка (СНИМКИ)
След чудотворното си възстановяване Юсафзаи била благодарна просто за това, че е жива. Въпреки че изглежда уверена, когато се изправя пред публика, тя била чувствителна относно външния си вид. "Когато бях нападната, лицевият ми нерв беше увреден", казва тя. "Затова нямах симетрия в лицето и не можех да се усмихвам по същия начин, както преди."
Макар да е претърпяла много операции за подобряване на парализата, тя се примирила с възможността самочувствието ѝ винаги да страда. Но неочаквани възможности, свързани с любовта, брака и самоосъзнаването, се появили и я изненадали. "Аз съм нормален човек, който трябва да разбере нещата и да взема решения за себе си", казва тя. "Мисля, че трябва да позволяваме на хората да не знаят всички отговори и да бъдат объркани понякога. Трябва да виждаме активистите като нормални хора, а не като светци, които имат отговор, който удовлетворява всички."
Снимка: Getty Images
Малала била едва на 8 години, когато за първи път разбрала, че това, което носи, може да я превърне в мишена на критики и дори насилие. Един следобед тя и по-малкият ѝ брат Хушал играели близо до поток в планинския град Мингора, обичайки да се охлаждат във водата. Докато се връщали към къщи, се натъкнали на по-големия си братовчед, който гневно ѝ заявил: „Позориш семейството, разхождайки се с прилепнали дрехи, за да те гледат всички“, като я ударил през лицето.
"Все още го помня", казва Юсафзаи днес. Това, което я заболяло повече от самия удар, била срамът, който я накарали да почувства. Дълго след това тя престанала да излиза навън, оставайки в стаята си винаги когато семейството имало гости. "Това било брутално въведение в начина, по който някои мъже контролират телата на жените, защитавайки властта си под претекст на чест и традиция", пише тя в творбата си "Finding My Way".
За щастие баща ѝ не се вписвал в този модел на мъже. "Когато растях, чувствах, че съм много по-близка с баща ми, защото майка ми винаги ме мъмреше за едно или друго. Баща ми винаги ме защитаваше и беше на моя страна."
Когато Малала Юсафзаи била на 11 години, талибаните завзели родния ѝ град и забранили образованието за момичета. Баща ѝ, учител, бил търсен от медии за информация, а Малала започнала анонимен блог за BBC, описвайки живота под талибаните. Когато наближил крайният срок за напускане на училище, страхът ѝ се превърнал в гняв и тя публично призовала лидерите да защитят правото на момичетата да учат. След това пакистанската армия започнала операция срещу радикалите, а семейството ѝ се върнало в Мингoра, когато станало безопасно.
Денят, който я промени завинаги
Животът сякаш се върнал към нормалното, докато не настъпил денят, през октомври 2012 г., когато въоръжен мъж внезапно се качил в училищния автобус на Юсафзаи, докато тя се прибирала у дома. "Коя е Малала?" попитал той. Преди да успее да отговори, стрелял по нея от упор в главата. "Не помня самия инцидент", казва тя сега. "Чух от съученичките си, че въоръженият мъж дошъл в задната част на автобуса да ме търси. Момичетата бяха объркани и ме гледаха. Аз бях една от малкото, която не си покриваше лицето. Погледнах към въоръжения мъж и момичетата ме гледаха сякаш питат: "Какво се случва?". И след това човекът извади пистолет и стреля. Това напълно промени живота ми."
Още: Арестуваха мъж, заподозрян, че планира джихадистки атентат в Берлин
Когато чудотворно се събудила от кома седмица по-късно, Юсафзаи се оказала в център за травми в Бирмингам, Великобритания, специализиран в мозъчни увреждания. Тя прекарала там няколко месеца, учейки се отново да говори и да ходи.
Юсафзаи все още била в болницата, когато започнали да идват оферти да превърнат историята ѝ в книги и филми. Журналисти се надпреварвали да ѝ вземат първото интервю след нападението, а много агенти искали да я представляват. Животът ѝ се трансформирал в нещо, толкова различно от дните ѝ в Мингoра: пътувания по целия свят, за да говори за преживяното и да защитава правото на образование за момичета. Имало и безкрайното позициониране за снимки, където и да отиде. Тя пише, че се чувствала като "продукт, който се рекламира".
Снимка: Getty Images
Тази внезапна нова идентичност ѝ давала желание да се свие в себе си, но в Edgbaston High School for Girls тя се откроявала. Всеки знаел какво ѝ се е случило, така че автоматично била получила етикета "различна". Освен това изглеждала различно от повечето си съученички. Полата, която обикновено носела, стигала до глезените ѝ, а върху краката ѝ били плътни черни чорапогащи от типа, който майките или бабите на съученичките ѝ вероятно са носели. Имало и неприятния факт за слуховия ѝ апарат, който трябвало да използва след нападението. Британското правителство ѝ осигурило денонощна охрана, така че бодигардове били навсякъде в района на училището. Тази комбинация довела до социална изолация - тя останала самотна.
Селена Гомес като вдъхновение
Когато в крайна сметка решила да учи в Оксфорд, Юсафзаи не искала да преживява ужаса на гимназията отново. Този път тя била категорична, че модната промяна ще ѝ помогне да се впише.
Лятото, преди да се премести в студентските общежития, тя търсила в интернет "Какво да облека в колеж 2017" и поръчала това, което се появило: дънки, тениски на райета и шушляково бомбер яке.
Още: Светлина в тъмното: Селена Гомес дава любов и подкрепа с новата си песен (ВИДЕО)
Вдъхновение за стила си тя намира в певицата Селена Гомес и това не било случайно. Селена е икона, която е успяла да съчетае популярност, артистичност и достъпност. Нейният стил, често непринуден, комфортен, но и женствен, се оказва точно това, от което Малала се нуждае, за да изгради гардероб, който отразява както нейната идентичност, така и нейното желание за простота, спокойствие и удовлетворение.
malala is so real because selena gomez’s street style in 2017 was on everyone’s moodboard https://t.co/3tlhtGF03a pic.twitter.com/eiRiZCpkD2
— ً (@americanreqiuem) November 4, 2025
Дрехите, които поръчала онлайн (кардигани, жилетки, пуловери), не били просто модни експерименти, а за нея представлявали символ на ново начало, въпреки несъгласието на майка ѝ.
Тя споделя, че когато е била в Оксфорд, се е стремяла да "впише стила си сред останалите студенти". Но критиките, които получила били двустранни. От родната ѝ страна Пакистан ѝ припомняли, че трябва да се "държи по-традиционно", докато в Запада често я обиждали, казвайки ѝ, че носи "завеси" (заради шаловете), което според хората е знак за потискане.
Снимка: Getty Images
Единственото облекло, което Малала категорично поддържа, е нейният вързан шал или хиджаб - тя го описва не просто като религиозен символ, а като своеобразна публична "броня". Според нея, той я свързва с идентичността ѝ, с корените ѝ, и в същото време я защитава от критиките.
Снимка: Getty Images
Посланието на Малала
За Малала стилът не е просто външност: той има дълбоко социално и политическо значение. Тя пише, че изборът ѝ да носи дрехи, които хората определят като "западни", предизвиква реакции - и от мъже в Пакистан, и от хора на Запад, пише "ELLE".
А стилът ѝ е част от силното ѝ послание: "Истинското овластяване е въпрос на избор". Малала Юсафсаи иска младите момичета да знаят, че те могат да изглеждат и да се държат по начин, който им е удобен, без да бъдат подценява, потиснати или ограничавани.
