На 28 февруари Израел и САЩ започнаха бомбардировки над Иран, в хода на които бяха ликвидирани около 40 представители на висшия ешелон на Ислямската република, включително върховния лидер аятолах Али Хаменей. Впоследствие конфликтът се разрасна, беше открит и втори фронт в Ливан, откъдето съюзническата на Иран групировка „Хизбула“ обстрелва Израел.
Според някои мнения обаче бойните действия са навлезли в застой, като особено труден за решаване се оказа ребусът с блокирането на Ормузкия проток от Иран. Проточването на войната накара различни експерти да анализират отбраната на Иран и дали тя е ефективна в дългосрочен план срещу обединените американско-израелски сили.
МОЗАЕЧНА ОТБРАНА
Още: Военната охрана на танкерите през Ормузкия проток не е дългосрочно решение
Тази стратегия цели минимизирането на ефекта от обезглавяването на ръководството на Ислямската република чрез предварително подготвен план за действие при извънредни ситуации, който по същество въвежда децентрализирана командна система, отбелязва „Евронюз“.
Концепцията за мозаечната отбрана води началото си от времената след американските инвазии в Афганистан през 2001 г. и Ирак през 2003 г., казва Франческо Салезио Скиави, изследовател и експерт от швейцарския Институт за близкоизточни изследвания, пред „Кюб“ (The Cube, екипа за проверка на факти на „Евронюз“).
Иранските стратези са стигнали до извода, че падането на режима на Саддам Хюсейн се е ускорило от бързото обезглавяване от САЩ на неговия висш ешелон и военнокомандна инфраструктура.
„Иракската система беше силно централизирана, което означава властова вертикала, при която постоянно се чакат нареждания от горе“, посочва Скиави. „Ако висшият ешелон бъде отстранен, цялата система надолу рухва.“
Още: Ще пази и България: Първа зелена светлина в Гърция за ПВО купола ''Щитът на Ахил'' и модерни F-16
„Вместо да налага централизиран контрол, Техеран умишлено е избрал да разпредели властта дифузно по цялата си територия и институции“, продължава той.
Мозаечната отбрана има за цел да устои на атаки срещу централните командни структури, но и да гарантира, че ръководството ще може да се справи с потенциална сухопътна инвазия, казва Федерико Борсари, експерт по отбрана в Центъра за европейски политически анализи. „Като структура всяка провинция представлява част от мозайката.“
Иран има 31 провинции, всяка от които има „свой командир, който може да взема решения“, добавя Борсари.
САМОДОСТАТЪЧНОСТ ЗАРАДИ САНКЦИИТЕ
Още: Тунели, дронове, мини: С уроци от Русия Иран прави Ормузкия проток непроходим (ВИДЕО)
Иран от над 45 години е обект на тежки икономически санкции от страна на Запада заради дейностите си за обогатяване на уран, подкрепата за сателитните си групировки в региона и сериозни нарушения на човешките права.
Изолацията на Ислямската република се отрази и на военните ѝ способности, като я накара да разчита в още по-голяма степен на самодостатъчност в сферата на отбраната.
„Всяка провинция си има свои складове, запаси и райони, където може дори да произвежда своя (бойна) техника, като например дронове. Направата им става в цехове, които са разпръснати в различни провинции“, посочва Борсари.
Според експерти една от целите на иранския режим успоредно с мозаечната отбрана е да докара войната до фаза на изтощение, при която икономическата и политическата цена за воденето ѝ за противника непрекъснато се покачва.
„Знаем, че на Запад от политическа гледна точка е много трудно да се води продължителен военен конфликт“, каза Борсари. „Според мен Иран със сигурност си е направил тази сметка; но в американските политически среди все още няма достатъчен натиск за прекратяване или временно спиране на операциите.“
ХОРИЗОНТАЛНА ЕСКАЛАЦИЯ
Според сп. „Форин афеърс“ много важна част от цялата тази стратегия е и така наречената хоризонтална ескалация на конфликта, при която Иран умишлено разширява географията на войната във военен и политически план, вместо да го води вертикално, концентрирайки се върху един-единствен театър на военните действия. Това обикновено е стратегия, която е привлекателна за по-слабата страна в даден конфликт.
Вместо да се опитва да победи по-силната страна чрез пряк сблъсък, по-слабата увеличава арените на сблъсъка – въвличайки в конфликта и други държави и икономически отрасли. Иран не може да победи САЩ и Израел в конвенционален военен сблъсък, като това нито е негова цел, нито е необходимо да го прави. Целта му е да си осигури средства за политически натиск, чрез които да постигне надмощие над тях, отбелязва „Форин афеърс“.
Хоризонталната ескалация има два основни елемента – първо, само часове след обезглавяването на висшето военно-политическо ръководство на Ислямската република тя предприе широкообхватен ответен удар, чрез който показа приемственост в командно-оперативния си капацитет. И тук идва вторият елемент, който учените наричат „мултиплициране на риска“, или по-просто казано, разширяване на войната далеч отвъд пределите на Иран; чрез нанасяне на удари по най-малко девет държави, общото между които е, че в повечето от тях са разположени американски сили: Азербайджан, Бахрейн, Кипър, Ирак, Йордания, Кувейт, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Посланието е ясно и недвусмислено: тези страни, които приемат американски военни бази, може да се изправят пред тежки последствия, а войната, която САЩ и Израел започнаха, ще се разрасне, отбелязва изданието.
Така хоризонталната ескалация се оказва по същество политическа стратегия, чиято крайна цел е да въздейства пряко на обществеността, в която Иран се цели. Това са мюсюлманските народи в региона, които не непременно подкрепят Ислямската република идеологически, но които поначало са негативно настроени към Израел, посочва „Форин афеърс“.
ИМА ЛИ ПРИМЕРИ В МИНАЛОТО ЗА ПОДОБНА СТРАТЕГИЯ
През 1999 г. НАТО се намеси в Косово, започвайки бомбардировки над Югославия, които отначало беше планирано да продължат само три дни. Тяхна цел бяха 51 обекта във и около столицата Белград, като акцентът бе върху нанасянето на хирургически удари по цели на югоармията и югославското политическо ръководство. Западните лидери очакваха бърза, победоносна кампания, която да доведе до отслабване и последващ крах на режима. Бомби дори паднаха върху резиденцията на президента Слободан Милошевич.
Още: Нидерландия: Не виждаме как ще се организира скоро мисия за отваряне на Ормузкия проток
Но вместо това Белград вкара 30 000-а армия в Косово, която принуди над 1 милион косовски албанци, или почти половината население на областта, да избяга от домовете си. Тази бежанска криза постави под напрежение европейските правителства и подложи на изпитание сплотеността на НАТО като алианс. САЩ и НАТО не разполагаха с необходимите като численост тактическа авиационна мощ и сухопътни сили, чрез които да спрат етническото прочистване.
Седмици наред, докато Алиансът дебатираше какви опции за ескалация да избере, сръбските сили изтласкваха мирното население от Косово. В крайна сметка Алиансът мобилизира 40 000-а армия, готова за офанзива за превземане на Косово. Едва тогава – след 78 дни на продължителна криза, дипломатически натиск от Русия (дългогодишен съюзник на Сърбия) и заплахата от натовска инвазия – Милошевич отстъпи.
Косовската криза приключи успешно за НАТО, но не бързо и не благодарение само на хирургическите удари. Политическата издръжливост и действията на Алианса за овладяване на кризата в крайна сметка се оказаха решаващи. И в Югославия, и във Виетнам 30 години по-рано – бомбардировките стъписаха и разстроиха тези две държави, но не доведоха автоматично до политическа развръзка. И в двата случая противниците разшириха географията на конфликта (в случая с Виетнам чрез масираното навлизане на партизаните от Виетконг в Южен Виетнам) и го накараха да се проточи чрез прилагането на хоризонтална ескалация. Иран изглежда сега прилага наученото от тези войни в Залива, коментира „Форин афеърс“.
Превод: БТА
