Хърватия ще кандидаства за чакалнята на еврото до юли

Това действие ще позволи на страната да се присъедини към валутно-курсовия обменен механизъм през 2020 г., казва Вуйчич по време на дискусия в Загреб.

"Предстои да вземем решение за датата на писмото, но вероятно ще бъде изпратено през второто тримесечие", посочва централният банкер, цитиран от Bloomberg.

Страните кандидатки за евро обикновено остават в механизма, който ограничава движението на валутния курс спрямо еврото, в продължение на две години. Aко отговарят на критериите за конвергенция, приемат еврото в края на този период.

За да бъде приета в т.нар. „чакалня“ на еврозоната, Хърватия трябва да докаже устойчивостта на икономиката си. Според Европейската комисия страната изпълнява всички необходими изисквания, с изключение на това за стабилността на валутния курс.

Държавният дълг на Загреб намалява, като в момента е около 70% от БВП. Само преди 5 години размерът му беше 86% от хърватската икономика.

Подобно на българския лев, хърватската валута вече е обвързана с еврото, а около 80% от банковите депозити са в евро. Именно заради това Хърватия не може да загуби много от гледна точка на паричния си суверенитет, смята Вуйчич.

В еврозоната може да влезем най-рано през 2022 година

Най-рано след 4 години т.е. през 2022 година България може да влезе в еврозоната. Това заяви заместник-председателят на Европейската ко...

Прочети повече

България и Румъния също се опитват да се присъединят към еврозоната, която понастоящем се състои от 19 държави.

В края на миналата седмица българският премиер Бойко Борисов увери, че страната ни ще влезе в чакалнята на еврозоната през юли. Експерти обаче предупредиха, че растежът на БВП на глава от населението не е достатъчен, за да се целим във валутния блок. Според други при влизане в паричния съюз държавният дълг може да се удвои.

За да ни допуснат до чакалнята на еврото е важен резултата и от стрес тестовете, при които ЕЦБ проверява 6 български банки. От Брюксел са категорични, че първо трябва да влезем в Банковия съюз на ЕС, а после в чакалнята.

Все още не е сигурно дали България отговаря и на другото важно изискване – критериите от Маастрихт.