"Според мен трябва да бъде привикан сръбския посланик, но дали във външно ще ме чуят е друг разговор". Така председателят на Институт "Западни покрайнини" доц. Ангел Джонев коментира пред Студио Actualno Балкани случая с недопускането в Сърбия на българския лекар с корени в Босилеградско и Царибродско д-р Валентин Янев. Според него този случай не трябва да се замита под килима.
Припомняме, че медията ни изпрати подобен въпрос до българското външно министерство още на 30 септември, но още не е получила отговор.
"Сигурно ще получите, така е редно в една демократична държава - институциите да отговарят на гражданите по конкретни проблеми. Този проблем не трябва да се замита под килима", смята още доц. Джонев.
Сърбия е изнервена
Той напомни, че Институт "Западни покрайнини" е излязъл с декларация по повод случая с д-р Валентин Янев. "Този проблем е поставен на държавно ниво и се надявам да се вземе отношение и продължаваме в този аспект да настояваме", каза още той.
По думите му обаче д-р Янев е последният случай, но такова отношение е показвано и към други представители на други потомци от Западните покрайнини, на българския интелекутален елит, т.е. това не е новина.
"Това, че в момента се практикува показва изнервеност от страна на Сърбия. Все пак там текат процеси, които последните две години потказват едно разделение по вертикалата на обществото. От най-големите върхове на политическата и интелектуалната общност до обикновените хора - протестите на студентите и търсенето на алтернативи", смята още доц. Джонев.
Правата на българското малцинство в Сърбия
Доц. Джонев започна с това, че Сърбия все повече се вижда като еднонационална държава, т.е. не й трябват малцинства. Освен липсата на инфраструктура, той изброи и липсата на инвестиции, които водят до миграция на българската общност в Западните покрайнини и до нейното обезкървяване. Доц. Джонев обърна внимание обаче, че опитите за инвестции са били проиграни от кмета на Босилеград и местната управа.
Гостът коментира и предстоящия на 8 ноември избор на Национален съвет на българите в Сърбия, отбелязвайки, че този Национален е казионна организация, която не защитава правата на българите там.
"В нашия случай Националният съвет показва, че не защитава правата на българите. Ще дам само един пример - този национален съвет издаде една книга на един местен автор, в която се защитава тезата, че местното население не е българско, а шопско", коментира доц. Джонев.
"Книжката е издадена от Националния съвет на българското национално малцинство. Има заведено дело, което се гледа в съда във Враня и съдът ще опедели дали този съвет не е дискриминирал българското малцинство", смята още той. ОЩЕ: Демокрация по сръбски: Вместо избори, Белград заповядва кой да ръководи българската общност в Сърбия
Може ли подобен сценарий да се случи в Северна Македония след вписването на българите в македонската конституция - гледайте във видеото.
