Психолог с 20-годишен опит: Популяризирането на доброто е лекарството срещу агресията, с която иначе вече свикнахме

Г-жо Андонова, защо на сериозната тема „агресията сред подрастващите“ вече се гледа едва ли не като на клише и много хора дори не искат да разговарят по нея?

Ако се опитаме да погледнем обществото ни в по-широк план, в последните 20-30 години, няма как да не забележим, че нравствеността на много хора е ерозирала. Насилието се банализира. Превръща се в част от ежедневието и за съжаление, в голяма степен, престава да буди негодувание и несъгласие. Вниманието се разконцентрира, сетивата се притъпяват и грубите взаимоотношения край нас всеки ден ескалират. Така неусетно се свиква с агресията, тя е част от нас, тя е модел на поведение, на взаимоотношения, а подрастващите копират и прилагат модела.

В последните няколко години Министерството на образованието разработва програми и стратегии за справяне с агресивните модели на поведение сред децата и юношите. Тези програми се прилагат на практика в средното училище, като дискусии, разяснителни беседи, превантивни и корекционни практики

Как в учебниците по психология се обясняват желанието за разрушаване?

Феноменът „агресия“ се формулира като поведение, което цели да причини болка или вреда на друго живо същество. Тя е израз на много голям енергиен заряд и носи в себе си разрушителен потенциал.

В по-широк смисъл това е всяко експанзивно, упражняващо принуда върху обект или друго лице поведение, водещо до увреждания, при недостатъчна защита.

В психологическите изследвания най-общо може да се посочи, че се открояват две теории относно възникването и реализрането на агресивно поведение – социална и инстинктна теория. Според първата, човек не се ражда агресивен, а възпитава агресивни модели в социалната среда – семейството, обществото. Инстинктната теория постулира, че агресивността е вродена в човека, както и в другите животински видове и е елемент от инстинкта за оцеляване. Тоест, тези теории разглеждат агресивното поведение породено от „външни“ или „вътрешни“ подбуди.

Спорът сред специалистите за това кои подбуди натежават се води от векове, но сякаш обединяващо е схващането, че фрустрацията води до агресивно, а понякога и до автоагресивно поведение.

Какво стои в основата на насилието и как родителите могат да помогнат на децата си в тази насока?

Няколко неща със сигурност „помагат“ да се отключи агресивно поведение:

-Ако се приписва съзнателна враждебност в намеренията на другите, очакване да ни причинят болка или вреда, отговорът обикновено е враждебност

-Изпитване на гневни чувства - при фрустрация е много често/

-Проблеми със самоконтрола / при слаб самоконтрол, при изпитване на гняв се отключва и агресивно поведение/

- Намалена или липсваща чувствителност към моралните ценности, които забраняват или ограничават използването на агресия за постигане на целите или разрешаване на проблемите, засилва агресията

-Моделите на средата – ако в средата, в която живее човек агресивното поведение се толерира или е начин за решаване на проблеми, вероятността самия той да го прилага е много висока.

Родителите могат да направят много. От появата на детето в семейството, те са най-авторитетните фигури в неговия живот. Моделите на възпитание, които прилагат и моделите на собственото поведение, ценностните им нагласи, отношението към семейството и обществото са мощни фактори за моделиране на детската личност.

Има ли примери във Вашата практика, които са Ви направили голямо впечатление и сте ги запомнили?

Всякакви. Много от тях, за радост, с добър финал. Някои трагикомични - като например момчета на 15-16 години, които с доброто намерение да подарят голяма, красива елха за Коледното тържество в училището, бяха отрязали прекрасната елха от двора на близка детска градина...и предизвикаха огорчение за малките деца и основателния гняв на родители и учители. Това ми напомни за „добрите намерения и пътя към ада...“ .Те получиха заслужено наказание, но по-важното е, че разбраха.

Един случай няма да забравя, защото е свързан с непредизвикана по никакъв начин жестокост. Млади хора на същата възраст, бяха пребили и осакатили възрастен бездомник, ей така, защото е такъв, какъвто е. Не показаха съжаление.

 А кои случаи Ви карат да мислите, че има надежда?

Всички примери на добро, които ние виждаме около себе си – да ги поощряваме, да не ги отминаваме. Мисля, че вие журналистите правите и можете да направите още повече за популяризиране на доброто, на добрата новина. Колкото и да е разпространено схващането, че „не добрата новина се продава“, защото моделът на доброто развива емпатията, а възпитанието в емпатия със сигурност е модел срещу агресивното поведение.

Как хората изобщо, и малки и големи, могат да си помогнат, като успокоят мислите и се опитат да контролират негативните емоции?

Един от най- изявените специалисти по въпросите на човешкото агресивно поведение – американският психолог Ленардд Бърковиц, споделя идеята, че това което отличава нас, хората, от останалите видове е фактът, че агресията е функция на взаимодействие между вродените склонности и заучените реакции. Моделите на поведение при човека са безкрайно гъвкави и много податливи на модификация. Това означава, че човек може да моделира поведението си, да победи някои наследствени личностови особености чрез воля, вяра, възпитание и самовъзпитание. Стига да го желае, разбира се.

Бихте ли ни дали съвети, примери за поведение, в полза на доброто, което вярвам, че всеки носи?

Аз също съм склонна да вярвам, че всеки носи доброто в себе си. Може би ще се повторя, но отговорността на възрастните е голяма по отношение на децата. Да възпитаваш дете означава да го научиш да прави разликата между добро и зло, да уважаваш чувствата му, да се отнасяш към него като към личност, която е ценна заради самата себе си и разбира се, да поставиш рамките на позволеното и забраненото и то когато му е времето - още в ранната детска възраст, да покажеш добрия модел и ти самият да бъдеш добрият модел.