Бизнесът настоява минималната заплата да не нараства догодина

Според бизнеса в условията на икономически срив и повишена безработица, породени от COVID-пандемията, не е разумно административно да се вдигат минималните нива на възнагражденията в страната.

КНСБ иска минимална заплата от 800 лв., а средна – от 1700 лв. през следващите месеци

От КНСБ анонсираха днес искането си в следващите месеци минималната работна заплата да достигне 800 лева, средната – 1700 лева. Т...

Прочети повече

"В тези условия най-разумното е да не се увеличават сегашните им нива", заяви пред Блубърг тв Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Той припомни, че за тази година минималната работна е била увеличена с 50 лв. до 610 лв. на базата на очакван ръст на БВП от над 3%. Заради коронакризата обаче ще бъде отчетен икономически спад от поне 7%, което означава разлика спрямо прогнозата от 10 процентни пункта.

"Замразяването на нивото на минималната работна заплата ще позволи на увеличения с близо 100 000 души брой на безработните да си намерят по-лесно работа, защото това основно са хора с по-ниска квалификация" коментира Велев.

По време на мандата на третия кабинет на Бойко Борисов в три последователни години минималната заплата в страната бе увеличавана с по 50 лв. За 2021 г. е планирано тя да нарасне с 40 лв. на 650 лв.

Тези ръстове натиснаха нагоре и възнагражденията, близки до нивото на минималната заплата, въпреки че от години работодателските организации отказват да преговарят със синдикатите за размерите на минималните доходи, върху които се начисляват осигуровките.

От 2021г. минималната заплата вече по отрасли

Минималната работна заплата вече ще се определя според професията. Тя няма да е обща за цялата страна. Това ще залегне в тристранно сп...

Прочети повече

В момента работодателските организации и синдикатите договорят механизма за определяне на минималната заплата в страната, така че тя да не се определя повече по административен път от правителството, съобщи Васил Велев.

"Идеята е да има минимална заплата на национално ниво, след което социалните партньори ще договарят минимални заплащания и по браншове за три категории персонал - ниско, средно и висококвалифицирани", поясни Велев.

Към момента обаче договаряли само критериите, а не конкретни нива, което означава, че за догодина този механизъм няма да бъде работещ.

По думите Велев закъснялото и грешно стартиране на схемата за подкрепа на заетостта "60/40" е причина броят на безработните в страната да скочи със 100 000 души през април и май.

"Очакваме новият й дизайн от октомври, но тези 100 000 души няма да се върнат отново на работа", коментира председателят на АИКБ. Според него предвиденият бюджет на схемата от 1 млрд. лв. има капацитет да спаси между 500 хил. и 700 хил. работни места, но усвояването на субсидията в момента върви много бавно.

До кого ще стигнат допълнителните пари от държавата в условия на COVID-19?

Нови социално-икономически мерки за 1,162.9 млрд. лв. представи министър-председателят Бойко Борисов, след като по-рано днес предложени...

Прочети повече