Минималната работна заплата и осигурителните прагове по икономически сектори да останат замразени за следващата година, настояват работодателските организации.
Още: Николай Василев: Според мен няма да има референдум за еврото
Още: WSJ: Тръмп-младши дойде, България продава "Турски поток" - каква ще е схемата?
Според бизнеса в условията на икономически срив и повишена безработица, породени от COVID-пандемията, не е разумно административно да се вдигат минималните нива на възнагражденията в страната.
"В тези условия най-разумното е да не се увеличават сегашните им нива", заяви пред Блубърг тв Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Той припомни, че за тази година минималната работна е била увеличена с 50 лв. до 610 лв. на базата на очакван ръст на БВП от над 3%. Заради коронакризата обаче ще бъде отчетен икономически спад от поне 7%, което означава разлика спрямо прогнозата от 10 процентни пункта.
Още: Говорим с Тръмп да има руски газ с американска помощ в Европа: Съветник на Путин потвърди
Още: Моментни мобилни услуги и ипотека за под 5 дни - Банка ДСК променя банкирането тук и сега
"Замразяването на нивото на минималната работна заплата ще позволи на увеличения с близо 100 000 души брой на безработните да си намерят по-лесно работа, защото това основно са хора с по-ниска квалификация" коментира Велев.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Две страни от ЕС се разбраха за общи действия срещу забраната за руски газ
Още: Ще има ли среща с Урсула фон дер Лайен: Тръмп обясни за митата
По време на мандата на третия кабинет на Бойко Борисов в три последователни години минималната заплата в страната бе увеличавана с по 50 лв. За 2021 г. е планирано тя да нарасне с 40 лв. на 650 лв.
Тези ръстове натиснаха нагоре и възнагражденията, близки до нивото на минималната заплата, въпреки че от години работодателските организации отказват да преговарят със синдикатите за размерите на минималните доходи, върху които се начисляват осигуровките.
В момента работодателските организации и синдикатите договорят механизма за определяне на минималната заплата в страната, така че тя да не се определя повече по административен път от правителството, съобщи Васил Велев.
Още: Промишленото производство отбеляза най-голям спад от година и половина
Още: Очакванията на потребителите за българската икономика: Актуални данни
"Идеята е да има минимална заплата на национално ниво, след което социалните партньори ще договарят минимални заплащания и по браншове за три категории персонал - ниско, средно и висококвалифицирани", поясни Велев.
Към момента обаче договаряли само критериите, а не конкретни нива, което означава, че за догодина този механизъм няма да бъде работещ.
По думите Велев закъснялото и грешно стартиране на схемата за подкрепа на заетостта "60/40" е причина броят на безработните в страната да скочи със 100 000 души през април и май.
"Очакваме новият й дизайн от октомври, но тези 100 000 души няма да се върнат отново на работа", коментира председателят на АИКБ. Според него предвиденият бюджет на схемата от 1 млрд. лв. има капацитет да спаси между 500 хил. и 700 хил. работни места, но усвояването на субсидията в момента върви много бавно.
