По ръба между опасното удоволствие и практичната сигурност (ВИДЕО)

Но на нас това просто не ни стига и след няколко кръгчета из столицата решихме - няма да сме ние, ако не подложим "Арона"-та на нещо малко по-така.

Затова натиснахме педала на доста пъргавия еднолитров мотор, снабден с предостатъчните 115 конски сили и се отправихме на пътешествие. Успяхме без проблем да се съберем четири души с багаж като за осем.

Пристигнахме до язовира късно вечер и тъй като бяхме изпуснали залеза, решихме да гоним изгрева. От мястото ни за нощуване до скалата ни деляха около 40 мин. път, половината от които по трошляк и черни пътища. И няма да крием, имахме известни притеснения дали изобщо ще успеем да стигнем до горе, тъй като макар и с доста висок клиренс, колата е само с предно предаване.

Потеглихме в 5:00 сутринта. По тъмно. Фаровете на Arona са страхотни и нощното шофиране бе истинско удоволствие. Пътят се вие около чашката на язовира и редува спускания с качвания и остри завои с прави участъци, което предполага динамично каране и много удоволствие.

Имахме си местен гид, който реши да ни прекара по съкратения маршрут, а той минава през поляни, горички и изобщо места, които вероятно не са планирани от инженерите, проектирали този SEAT. Но пък изглежда са свършили отлична работа, защото нито за момент не се почувствахме несигурни и не се колебахме дали ще минем или не. Късата база, високият клиренс и чудесната осветеност от фаровете направиха шофирането детска игра.

Уви, снимането по неравния път се оказа далеч по-трудно. Но след около 20 минути катерене успяхме да стигнем последния рид, който отвежда посетители до черквата. Слънцето още не се бе показало, но източните ридове бяха обагрени в меки, червени отенъци. Предвкусвахме истинска наслада за окото.



Още 5 минути и се показахме зад черквата. От дясната ни страна имаше бездна, която свършва долу в язовира - отвесна скала. Отляво изключително стръмен и неравен хълм. И една тънка пътека, отъпкана от човешки стъпки, а не от автомобилни гуми. Ако искаш обаче да постигнеш ефект, трябва да си смел. Разбира се, трябва да знаеш и къде е границата на ръба, буквално.

Бавно, внимателно спряхме на края на скалата, а гледката... гледката е твърде добра за познатите ни думи. Излязохме внимателно от колата в синхрон с първите слънчеви лъчи. От едната ни страна язовирът отразяваше огненото слънце и правеше слънчева пътека. От другата светът спеше.



А нашият SEAT беше по средата - между супер ефектното и сигурното. Между деня и нощта. В средата между крайностите. Точно такъв, какъвто е планиран - практичен, достатъчно красив, достатъчно голям, достатъчно здрав и готов да ви придружи там, където решите и да прави с вас това, което решите. Сигурен, ненатрапчив и винаги достъпен.

Това не е луксозна история, не и в смисъла на скъпата кожа, меко табло, огромна мощ. Но това е история, в която ние имахме лукса без да робуваме на материалното, да напълним душата си с неповторими спомени.

Същата тази история, може да видите и в краткото видео, разказана през нашия обектив:



А ако това не ви е достатъчно, разгледайте фотогалерията от пътешествието ни тук.