Колумбийският град Меделин се превърна в един от най-известните примери за това как природата може да помогне в борбата с жегата и климатичното затопляне. Като част от програмата „Зелени коридори“ по пътища, паркове, реки и обществени пространства са засадени приблизително 880 000 дървета и над 2,5 милиона храсти и други растения.
Залесяването като мярка за борба с глобалното затопляне
Проектът е започнал през 2016 г. Неговата цел е да се намали ефектът на градския „топлинен остров“, причинен от гъстото застрояване, прекомерния асфалт и намаляването на зелените площи. Тези фактори доведоха до прегряване на улиците и влошаване на качеството на живот на жителите.
Проучване: Учените може да са изчислили погрешно прага на глобалното затопляне
Дърветата охлаждат въздуха по два начина: те създават сянка, предпазвайки пътищата и сградите от пряка слънчева светлина, а също така изпаряват влагата през листата си, като по този начин естествено понижават температурата на околния въздух. Проучвания показват, че благодарение на озеленяването средната температура в града е спаднала с около 2°C, а в най-сенчестите райони въздухът е станал по-хладен с до 5°C.
Според съобщенията, новите зелени пространства са подобрили качеството на въздуха, намалили нивата на шум, създали са местообитания за птици и опрашители и са направили ходенето и колоезденето по-комфортни.
Днес програмата на Меделин се смята за един от най-добрите примери за градска адаптация към изменението на климата. Тя се изучава от експерти по целия свят, тъй като мащабното озеленяване може да направи градовете не само по-красиви, но и значително по-комфортни за живеене с повишаването на температурите.
Докато Колумбия успешно се бори с жегата и изменението на климата, Европа страда от праха от Сахара. Концентрациите на пустинен прах в цяла Европа са се увеличили с 10–25% през последните години, като Канарските острови и Южна Испания са пострадали най-много. Учените предупреждават, че проблемът само ще се влоши с по-нататъшното затопляне на климата.
Учени алармират: Жегите в Европа са ясен знак за глобалното затопляне
През последното десетилетие концентрациите на прах от пустинята Сахара в Европа са се увеличили с 10–25%, а във Великобритания замърсяването на въздуха, свързано с такъв пренос, се е увеличило с почти 50%. Това показва ново проучване, озаглавено „Растящо замърсяване на въздуха в Европа с прах от Сахара под влияние на изменението на климата“, публикувано в списание Nature.
Според доклада, специалисти са анализирали над 18 500 ежедневни измервания от 103 мониторингови станции в цяла Европа. Най-високите концентрации са регистрирани в южната част на континента, особено в Испания и Канарските острови, през които сахарският прах най-често навлиза в Европа.
Основната причина е нарастващото опустиняване в Северна Африка, което се ускорява поради глобалното затопляне и човешката дейност. Според съобщенията броят на прашните бури е останал почти непроменен, но те са станали значително по-силни и пренасят повече прах на север.
Защо сахарският прах е опасен за хората? Съобщава се, че пиковете в концентрациите на прах са съпроводени с увеличен брой смъртни случаи от инфаркти и остри респираторни заболявания. Дългосрочното излагане на замърсен въздух също увеличава риска от астма, хроничен бронхит и други белодробни заболявания.
Децата, възрастните хора и хората с хронични заболявания са особено уязвими. Най-честите симптоми включват кашлица, затруднено дишане, стягане в гърдите и дразнене на очите, носа и гърлото.
Друго добре известно последствие е така нареченият „кървав дъжд“. По време на валежите, дъждовните капки улавят частици сахарски прах, оставяйки червеникаво-кафяви следи по колите, прозорците и други повърхности след дъжда.
Освен това, сахарският прах намалява и ефективността на слънчевите панели. Утаяващите се частици блокират слънчевата светлина, намалявайки производството на електроенергия с 15-30%, а по време на силни прашни бури загубите могат да надхвърлят 50-80%.
Учени: Глобалното затопляне може да доведе до увеличаване на самоубийствата
