Планините на Шпицберген са със стотици хиляди години по-стари

До този извод са стигнали изследователи от Университетския център на Шпицберген, чиято статия се подготвя за публикация в сп. Nature Geoscience, съобщава ТАСС.

По-рано геолозите смятаха, че върховете на Западен Шпицберген – най-големия от островите архипелаг – са придобили сегашния си вид в резултат на последния ледников период, когато настъпващите и отстъпващите ледници са разчупвали със своята маса планините, формирайки дълбоките каньони и заострените очертания на върховете.

Екип норвежки учени начело с Андре Фьор Йермундсен са изяснили, че планинските масиви на острова за последните един милион години практически не са били подлагани на ерозия. Напротив – дебелият лед е защитавал планинския ландшафт.

Полярният Шпицберген позеленя (снимки, видео)

Далечният архипелаг Шпицберген, разположен само на 1300 км от Северния полюс, представлява заснежена и заледена земя без ни една треви...

Прочети повече

"Опитахме се да изясним колко дебел е бил ледът в този район по време на последния ледников период – разказва Йермундсен. -  Когато получихме резултатите от радиоизотопните анализи, открихме, че ледът е покривал планините през много продължителен период. Получените данни неопровержимо доказват, че тези върхове не са променяли своите очертания в продължение на един милион години."

Според учения преди около1 млн. години в норвежката Арктика се е формирал неподвижен ледник, който стотици хиляди години е предпазвал скалите от ерозия, а сегашният вид на планините на Шпицберген е определен от по-ранни застудявания.

Според Йермундсен новото откритие може да доведе до преразглеждане на възрастта на алпийските пейзажи в континентална Европа.

Ученият също е на мнение, че поради затоплянето на климата съвременните ледници могат да ускорят своето движение, което да доведе до ново прекрояване на планинските релефи на Земята.