Учените предупреждават, че изменението на климата може да има и друго едва доловим ефект. Изследователите прогнозират, че глобалното затопляне и свързаното с него покачване на температурите ще доведе и до увеличаване на самоубийствата.
Глобалното затопляне може да доведе до още един неочакван ефект
Затоплянето на климата може да повлияе не само на физическото здраве, но и на психическото благополучие. Международен екип от изследователи заключи, че до 2050-те години броят на самоубийствата, свързани с повишаващите се температури, може да се увеличи във всички региони, включени в анализа. Това съобщава изданието Earth.com.
Учени алармират: Жегите в Европа са ясен знак за глобалното затопляне
Проучването е проведено от учени от няколко страни, водени от изследователи от Токийския университет. Те са анализирали данни от 751 общности в 26 страни, което го прави едно от най-големите проучвания в своята област. Използвайки съвременни климатични модели, изследователите са прогнозирали как биха могли да се променят нивата на смъртност от самоубийства до средата на 21-ви век при различни сценарии на глобално затопляне.
Юнхи Ким, доцент по глобално екологично здраве в Токийския университет, отбеляза, че предишни научни изследвания вече са потвърдили въздействието на изменението на климата върху човешкото здраве. Въпреки това, възможната връзка между повишаващите се температури и смъртността от самоубийства остава недостатъчно проучена.
„В нашето проучване анализирахме как ще се промени смъртността от самоубийства, свързани с температурата, до 2050-те години при различни сценарии на изменението на климата. За съжаление, установихме, че се очаква смъртността от самоубийства, свързани с повишаване на температурата, да се увеличи във всички изследвани региони със затоплянето в бъдеще. Използвахме емпиричен статистически моделиращ подход, базиран на стандартни методи за оценка на въздействието върху здравето“, обяснява Юнхий Ким.
В своето проучване учените са оценили как дневните температурни колебания могат да повлияят на смъртността от самоубийства. Използвайки тези данни, те са моделирали ситуацията до 2050-те години, като са взели предвид различни климатични и социално-икономически сценарии.
Авторите обаче отбелязват, че резултатите имат известни ограничения. Много страни с ниски и средни доходи нямат подробни данни за самоубийствата, така че големи райони, особено части от Африка и Близкия изток, не са включени в анализа. Освен това, в някои страни статистиката за самоубийствата е класифицирана или труднодостъпна за независими изследователи.
Учените също така отбелязват, че официалните данни може да са непълни поради грешки при определянето на причините за смъртта, недостатъчно отчитане и социалната стигма около самоубийството, която все още съществува в много страни.
Проучването разкри друга важна характеристика: въздействието на високите температури варира значително в различните региони. Съавторът Йонгсин Чун от Корейския институт за напреднали науки и технологии предположи, че това може да се дължи на различните нива на адаптация на населението към топлината.
Според него, жителите на Източна Азия, където горещите и влажни лета са често срещани, може да са по-добре адаптирани към високи температури. Следователно, въздействието на жегата върху риска от самоубийство в този регион може да се различава от това в други части на света.
Същевременно авторите подчертават, че техните открития не доказват пряка причинно-следствена връзка между глобалното затопляне и самоубийствата. В анализа си те са взели предвид дългосрочните тенденции, сезонните колебания и дори влиянието на отделните дни от седмицата, за да сведат до минимум въздействието на други фактори. Резултатите обаче показват, че високите температури може да са един от факторите, които могат да предизвикат суицидно поведение, макар и не непременно да са основната причина.
Изследователите добавят, че прогнозите им не са взели предвид възможните промени в размера на популацията, базовите нива на самоубийства или потенциалната човешка адаптация към глобалното затопляне. Те планират да включат тези фактори в своите модели занапред.
Според Юнхи Ким, по-нататъшни изследвания ще помогнат за по-доброто разбиране на това как изменението на климата влияе върху психичното здраве. Тя вярва, че комбинирането на научни открития с практически интервенции на общностно ниво може да повиши устойчивостта на населението към последиците от глобалното затопляне и да допринесе за предотвратяване на самоубийствата сред най-уязвимите.
Припомняме, че невидимите ултрафини частици във въздуха могат да проникнат в кръвния поток и дори в мозъка. Изследователите смятат, че излагането им може да е свързано с близо 2 милиона смъртни случая годишно.
Прочетете също: Проучване: Учените може да са изчислили погрешно прага на глобалното затопляне
