В Южнокитайско море, което е периферно море на Тихия океан, има огромна подводна дупка, наречена „Драконова дупка“, която се спуска на почти 300 метра дълбочина. На това място няма кислород и слънчевата светлина не прониква до дълбините. Учените обаче са открили, че животът съществува в тези невъзможни условия, според dailygalaxy.com.
По-дълбоко от просто дълбоко
Драконовата дупка е дълбока 301 метра и широка 162,3 метра, което я прави една от най-големите океански понорници, регистрирани някога. Според проучване, публикувано в списание Nature, изследователите смятат, че се е образувала през период, когато морското равнище е било значително по-ниско. Дъждовната вода бавно е разтваряла варовика отдолу, издълбавайки стръмни стени като подводно стълбище. По-късно, с покачването на морското равнище, дупката се е наводнила, придавайки ѝ сегашния вид.
Светещите води край Тасмания: Причината за мистериозния феномен (ВИДЕО)
Това, което прави Драконовата дупка наистина необичайна, е нейната неподвижност. Тъй като дупката е тясна, а стените стръмни, обичайното смесване на океанската вода не се случва. Повърхностната вода не достига дъното и свеж кислород не прониква. Китайски изследователи са открили, че нивата на кислород рязко спадат под повърхността и изчезват напълно много преди средата на дълбочината. Това създава няколко отделни зони във водата, всяка със собствен химичен състав и форми на живот.
Живот без кислород и светлина
Под 100 метра всичко се променя. Нито рибите, нито водораслите, нито растенията оцеляват отвъд тази дълбочина. Но според Environmental Microbiome, бактериите запълват тази празнина, използвайки химични реакции за производство на енергия. В първия дълбок слой, известен като Аноксична зона I, сероокисляващите бактерии са повсеместни. Два вида, Thiomicrorhabdus и Sulfurimonas, представляват близо 90 процента от целия микробен живот в тази област.
Необикновени топки от морска трева могат да спасят океана от замърсяване
На по-големи дълбочини, над 140 метра, изследователите открили Аноксична зона II. В тази област нитратите изчезват и започва да се натрупва сероводород. Бактериите там преминават към нов тип метаболизъм, известен като редукция на сулфати.
В лабораторията изследователите успяха да отгледат 294 бактериални щама от проби, взети от дупката. Повече от 22 процента от откритите от тях анаеробни бактерии никога преди не са били идентифицирани.
Учените са изследвали и вирусите, живеещи в тази дупка. Те са открили 1730 различни вида, предимно от фагови семейства като Caudoviricetes и Megaviricetes. Но по-дълбоко в аноксичните слоеве вирусният пейзаж се променя. Много от откритите там вируси не могат да бъдат причислени към никоя известна група. Тези неизвестни вируси може да играят важна роля във функционирането на микробния живот в екстремни условия.
Учени направиха сензационно откритие за нивото на океана преди 15 милиона години
