Астрономи озадачени от скалист метеор, пристигнал от най-далечната част на Слънчевата система

През февруари 2021 г. огнено кълбо се взривява в небето над Канада. Анализът на неговата траектория и гибел показа, че това е било скалисто небесно тяло, пристигнало от Облака на Оорт, където теоретично трябва да присъстват само ледени комети. Откритието изисква преразглеждане на някои представи за случващото се в далечната периферия на Слънчевата система. Доклад по темата беше представен на среща на Департамента по планетарни науки на Американското астрономическо общество (AAS).

Облакът на Оорт е хипотетичен регион на Слънчевата система, сферичен облак от ледени небесни тела. Той обхваща пространство на цяла светлинна година, въпреки че съществуването му все още не е пряко потвърдено: ние получаваме всички знания за Облака на Оорт само косвено. Ако случайна игра на гравитация даде неочакван тласък на някой от неговите обекти, той може да се превърне в дългопериодична комета, преминаваща и през вътрешните области на Слънчевата система.

През 2016 г. учените забелязали едно от тези тела с подходяща траектория, но външно напълно различно от обект на Облака на Оорт. То имало слаб блясък и не образувало дълга искряща опашка, приличало повече на скалист астероид, отколкото на ледена комета. Оттогава са направени още няколко подобни наблюдения, но всички те не са строго потвърдени: такива обекти са твърде малки и бързи. Сега един от тях е бил забелязан в атмосферата на Земята, в Канада.

Денис Вида и колегите му са събрали и проучили стотици случайни свидетелства, записи от камери за видеонаблюдение, както и данни от мрежата Global Fireball Observatory, специално предназначена за регистриране на подобни събития, и сателитни изображения. Въз основа на това учените успели да изчислят траекторията на обекта и да установят, че той произхожда именно от Облака на Оорт. Но обектът не изглеждал като обикновена комета. Крехките комети се разпадат и изгарят в горните слоеве на атмосферата, но това тяло, движещо се със скорост от около 62 километра в секунда, проникнало на прилична дълбочина. Разпадът му се случил на два етапа, както това е присъщо на астероидите.

Освен това изследователите анализирали архивни данни, откривайки поне още едно подобно събитие, регистрирано през 1979 г. Въз основа на това астрономите предполагат, че Облакът на Оорт може да съдържа не само ледени комети, а от 1 до 20 процента от неговите обекти са скалисти астероиди. Възможно е тези оценки да са силно преувеличени, тъй като изводите са направени въз основа на твърде малко събития. Освен това поради по-голямата устойчивост на скалистите метеорити гибелта им се открива по-лесно при мониторинг.

Но дори и да се вземе долната граница на посочения диапазон – един процент – това предполага сериозно преосмисляне на състава на Облака на Оорт. Наличието на скалисти тела там може да свидетелства в полза на хипотезата, според която Юпитер се е образувал относително близо до Слънцето, след което се е приближил до него и едва след това е мигрирал към сегашната си орбита. При тези движения гигантът два пъти е разрушил астероидния пояс и част от неговите обекти може да са били изхвърлени в периферията, чак до далечния Облак на Оорт.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Къде е краят на Слънчевата система?