Европа окончателно се отказа от сътрудничество с Русия по мисията ExoMars

As a consequence, Council mandated me to officially terminate the currently suspended cooperation with Roscosmos on the ExoMars Rover and Surface Platform mission.

New insights on the way forward with other partners will come at a media briefing on 20 July, details to come.

— Josef Aschbacher (@AschbacherJosef) July 12, 2022

Програмата ExoMars е насочена към търсене на органични молекули или маркери за живот на Червената планета.  Програмата стартира в ESA през 2005 г., когато се предполага, че марсоходът и спускаемата платформа ще бъдат изпратени на Марс с помощта на руския „Союз“. През 2009 г. започва да се разработва вариант с участието на НАСА, а като за ракета-носител е планиран американският „Атлас“. През 2012 г. обаче, поради свиване на бюджета, свързано по-специално с високите разходи за телескопа „Джеймс Уеб“, НАСА се оттегли от проекта и беше заменена от Роскосмос, който обеща да осигури две ракети „Протон“ за двете изстрелвания през 2016 г. (орбитална сонда) и през 2018 г. (спускаем модул и марсоход).

През 2016 г. в Космоса се отправиха апаратът Trace Gas Orbiter с руски и европейски научни инструменти, който успешно навлезе в орбита около Марс и работи благополучно, както и демонстрационният спускаем модул „Скиапарели“, който се разби при кацане.

Стартирането на втората мисия първо беше отложено за 2020 г. поради проблеми с парашута за кацане, а след това беше отложено за още две години поради пандемията от коронавирус. Към лятото на 2022 г., когато беше планирано изстрелването, както руският спускаем модул „Казачок“, така и марсоходът „Розалинд Франклин“ вече бяха готови, но след като руските войски нахлуха на територията на Украйна, ESA заяви, че изстрелването на марсохода през 2022 г. е малко вероятно. Дмитрий Рогозин след това обаче заяви, че „Протон-М“ е готов за изпращане в Байконур.

Сега, според Ашбахер, управителният съвет на ESA е стигнал до заключението, че обстоятелствата, довели до преустановяването на сътрудничеството с Роскосмос (войната в Украйна и свързаните с нея санкции), се запазват. В тази връзка бордът е поръчал на директора официално да прекрати сътрудничеството с руската космическа агенция по мисията ExoMars. Подробности за по-нататъшната съдба на проекта се очаква да бъдат оповестени на 20 юли. По-рано европейците заявиха, че ще търсят други партньори за мисията ExoMars.

Шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин реагира мълниеносно на новината. „А този ръководител на Европейската космическа агенция помисли ли труда на колко хиляди учени и инженери в Европа и Русия зачеркна с решението си? Готов ли е да отговаря за саботажа на съвместната марсианска мисия? Не, не и пред безотговорни бюрократи като него в Европейската комисия. Готов ли е да отговаря пред човечеството?, написа Рогозин в своя Telegram канал.

И веднага обяви ответни стъпки: руският екипаж на Международната космическа станция спира да работи с ERA (European Robotic Arm), дистанционно управлявана роботизирана ръка, разработена в Германия и инсталирана през май 2021 г. на модула „Наука". „Нека самият Ашбахер и неговият шеф Борел полетят в Космоса и направят поне нещо полезно в живота си“, обобщава Рогозин.

Въпреки последните съобщения в медиите за възобновяване на преговорите по ExoMars 2022, ставаше дума само връщане на оборудване - руското, което остана в Италия, и европейско, което е в Русия. Мисията вероятно ще бъде отложена поне до 2024 г., тъй като прозорецът за изстрелване се отваря веднъж на 26 месеца.

ВИЖТЕ ОЩЕ: ExoMars-2022 няма да полети. "Казачок" ще каца сам на Марс?