Големият взрив е мит. Вселената няма нито начало, нито край – според противоречива теория

ОЩЕ: Голям взрив? Вселената може изобщо да не е имала начало

Интригуващ анализ, публикуван в Progress in Physics през 2022 г., твърди, че Големият взрив може да е мит, защото разчита на Доплеровия ефект или Доплеровото изместване – забележителна теория във физиката, предложена от австрийския математик и физик Кристиан Доплер през 1842 г.

​​Доплеровият ефект обяснява, че възприеманото увеличение или намаляване на честотата на светлината, звука или други вълни (обърнете внимание на думата вълни тук) зависи от това как източникът и обектът се движат един спрямо друг. В Космоса Доплеровият ефект влияе на светлината, излъчвана от планетарните тела: ако тяло в Космоса се отдалечава от нас, неговата светлина се разпространява настрани – „червено отместване“ (докато се движи към по-дълги дължини на вълната).

Но ако едно тяло се движи към нас, неговите светлинни вълни се уплътняват – „синьо отместване“ (защото светлината се движи към по-къси дължини на вълните). Това е така, защото в Космоса синьото означава близо, а червеното означава по-далече. Измерванията на звездната светлина досега сочат червено отместване. С други думи, тези доказателства подкрепят теорията за Големия взрив, според която Вселената непрекъснато се разширява.

Но Джак Виленчик, автор на провокативното изследване, силно се съмнява дали червеното отместване означава движение. Всъщност той вярва, че Доплеровият ефект всъщност може да е ахилесовата пета, която проваля теорията за Големия взрив.

Причина да се приеме, че Вселената не е започнала с Голям взрив?

„Доплеровият ефект е 180-годишна теория, която никой не е подкрепил с експериментални доказателства“, казва Виленчик пред Popular Mechanics. За да разгледа различни планети и луни в Слънчевата система, Виленчик, който е адвокат по професия и любител астроном, заимства прост спектроскопски тест, който английският астроном Уилям Хъгинс използва за първи път през 1868 г.

Спектроскопията е изследване и измерване на спектри, или диаграмите или графиките, които изобразяват интензитета на светлината от астрономическо тяло като звезда. Виленчик също използва данни от спектрометрите на базираната в Хавай обсерватория Кек – достъпни онлайн – и накарал професионален астрофизик да ги обработи вместо него. Резултатите от неговото изследване са в съответствие с различна, несъвместима идея за Вселената: моделът на уморената светлина.

ОЩЕ: Вселената се е появила с гръм и трясък, а не с отскок

Рожба на швейцарския астроном Фриц Цвики от 1929 г., хипотезата за уморената светлина приписва червеното отместване на Вселената на това, че фотоните – малките преносители на електромагнитно излъчване, които изграждат светлината, губят енергия, докато преминават през големия Космос.

Следователно намаляването или увеличаването на енергията не означава непременно движение, така че не може да съществува разрастваща се Вселена. Този модел показва, че светлината просто губи енергия с течение на времето – и така Вселената трябва да е статична.

"Ние не живеем в свят на алтернативни факти. Трябва да отидем там, където сочат доказателствата. В момента няма нищо, което да предполага, че Големият взрив не е мит."

„Не, Вселената не е започнала като експлодиращ атом или нещо подобно“, казва Виленчик. „Няма начало и край на Вселената“, казва той, оспорвайки теорията за първичния атом, която белгийският свещеник, физик и астроном Жорж Льометър предлага за първи път през 1927 г. (По-късно астрономът Фред Хойл измисмисля термина „Големия взрив“ за теорията на Ламетър и тя остава.)

Дали една звезда почервенява или става по-синя, в крайна сметка се свежда до корпускулярната теория на Исак Нютон за светлината, казва Виленчик. Нютоновата теория постулира, че светлината се състои от малки частици или „корпускули“, които непрекъснато се движат по права линия.

По същество сините или червените отмествания, които виждаме в пространството, са просто резултат от различните размери на корпускулите: синята светлина означава по-големи тела, докато червената светлина означава по-малки. „Ако светлината не е вълни, тогава идва Доплеровата теория, защото цялата теория се основава на идеята, че светлината е във вълни“, казва Виленчик.

ОЩЕ: Подозрително малко вероятно е нашата Вселена да съществува. Освен ако не е една от многото

Но особено интригуващо е мнението му, че галактиките са атоми, а звездите са светлина (той е написал книга за това, която е свободно достъпна онлайн). „Тъй като Вселената нито се разширява, нито се свива, това, което имаме в небето, са гигантски спирали. И имаме нещо много странно и уникално, наречено звезди“, казва той.

Ето какво има предвид: в края на 1800 г. шотландско-ирландският физик Уилям Томсън, по-известен като лорд Келвин, предполага, че атомът е „вихър“ в „етера“. В пълно съгласие Виленчик казва, че атомите имат спирали в сърцевината си, както и галактиките, както и големите купове от галактики или супергалактики, защото една и съща вихрова структура прониква в целия Космос, от макроскопично до микроскопично ниво. Вселената е безкрайно голяма, безкрайно малка и безкрайна; звездите са странни снопове светлина; и трябва да преразгледаме теорията за Доплеровия ефект, заключава Виленчик.

Но не всички са съгласни.

Защо теорията за Големия взрив е най-доброто обяснение досега

„Предпоставката, че Големият взрив е голям крах поради зависимостта си от Доплеровия ефект, е голям скок в логиката. Теорията на Доплер е била тествана многократно и е издържала“, казва пред Popular Mechanics Стивън Холър, доктор по физика в университета Фордъм, Ню Йорк.

В древногръцката митология божествата управляват небето и динамиката на раждането и унищожаването. За Виленчик това не е съвпадение: фактът, че все още имаме планети, кръстени на гръцки богове (дори ако римляните са „романизирали“ имената на повечето), носи някакъв вид космическа символика.

„Ако божественото е някой, който създава или унищожава неща, тогава галактиките може да са божествени по свой собствен начин“, предполага адвокатът от Финикс. Това символично наследство може да надхвърля теорията, намеква Виленчик, рисувайки примамливи, ако не и езотерични паралели между символичното и прагматичното. Това може да вдъхнови нов преглед на принципите на космологичната теория, като Доплеровия ефект, който е от решаващо значение за разбирането на разширяването на Вселената.

ОЩЕ: Каква форма има нашата Вселена?

„Бихме могли да проучим отново теорията на Доплер чрез наблюдение на поведението на планета като Меркурий, за която знаем кога се движи към или далеч от нас и колко бързо“, казва Виленчик. По този начин можем да видим дали се измества съответно в червено или в синьо.

Задълбочено разследване като това може да ни даде по-задълбочено разбиране за това как работи Вселената, тъй като Виленчик предполага, че твърде дълго сме се чувствали комфортно с теорията за Големия взрив. С взрив ли е започнала Вселената, или новото начало е надценено?