Меркурий преживява тежки времена. Той е не само най-малката планета в Слънчевата система, но е и най-близката до нашето Слънце. Ново изследване е установило, че това неблагоприятно положение е причината на Меркурий да се образуват пукнатини и генерира напрежения в кората му.
Бедни ми, бедни Меркурий
Меркурий е сух, грапав и силно осеян с кратери; планетата изглежда деформирана с извисяващи се скали и хребети, както и пукнатини, които минават по повърхността ѝ. Произходът на белезите на Меркурий отдавна е загадка: Как планетата се е охладила и свила по толкова необичаен начин преди милиарди години, след като се е образувала?
ОЩЕ: Астрономи подозират, че Меркурий е жертва на сблъсък на планети
NASA / JHU Applied Physics Lab / Carnegie Inst. Washington
Оказва се, че отговорът може да се дължи на неудобната ѝ близост до Слънцето. Екип от изследователи от Университета в Берн е създал физически модели на Меркурий, за да види доколко приливните сили на Слънцето влияят на малката планета, разкривайки, че звездата може да е повлияла на развитието и ориентацията на тектонските характеристики на повърхността ѝ за дълги периоди от време. Резултатите са подробно описани в изследване, публикувано в Journal of Geophysical Research: Planets.
Планетите се образуват от горещия, разтопен материал, останал от раждането на звездата. С течение на времето тези обекти се охлаждат и вътрешните им материали се свиват, докато кората им се набръчква и напуква. Доказателствата показват, че Меркурий, от друга страна, не само се е свил, но и повърхността му се е изместила странично. В скалистата му кора са се образували пукнатини и разломи. Учените предполагат, че процесът, който е оформил външния слой на Меркурий, е резултат от това охлаждане и свиване, но проучването предполага, че това може да е уютната орбита на планетата около Слънцето.
ОЩЕ: Предположение: На Меркурий има диамантен слой - близо 18 километра скъпоценности
Уникалната орбита на първата планета
Меркурий има една от най-уникалните орбити в Слънчевата система. Необходими са около 88 земни дни на първата планета, за да завърши една обиколка около Слънцето, по време на която планетата се завърта около оста си три пъти на всеки две обиколки. Орбитата на Меркурий също така е силно елиптична и е наклонена с около 7 градуса в сравнение с орбиталната равнина на Земята, а ексцентричността му означава, че приливните сили, които Меркурий изпитва от Слънцето, варират много.
iStock
„Тези орбитални характеристики създават приливни напрежения, които могат да оставят следа върху повърхността на планетата“, казва Лилиан Бъркхард, изследовател в отдела за космически изследвания и планетарни науки в Института по физика към Университета в Берн и водещ автор на изследването. „Можем да видим тектонски модели на Меркурий, които предполагат, че се случва нещо повече от просто глобално охлаждане и свиване.“
Екипът, провел изследването, се стреми да проучи как тези приливни сили допринасят за оформянето на кората на Меркурий. Учените използвали физически модели на Меркурий през последните 4 милиарда години, за да изчислят как приливните сили на Слънцето може да са повлияли на повърхностното му напрежение. Резултатите показали, че променящото се гравитационно привличане на Слънцето е повлияло на тектонските характеристики на Меркурий.
ОЩЕ: Орбитата на Земята около Слънцето не е това, което си мислите
„Приливните напрежения досега бяха до голяма степен пренебрегвани, тъй като се смятаха за твърде малки, за да играят значителна роля“, казва Бъркхард. „Нашите резултати показват, че макар величината на тези напрежения да не е достатъчна, за да генерира само разломи, посоката на предизвиканите от приливите напрежения на срязване е в съответствие с наблюдаваните ориентации на моделите на разломни приплъзвания върху повърхността на Меркурий.“
Последните открития могат да се приложат и към други планети, илюстрирайки как фини сили, освен тектониката, могат да окажат трайно въздействие върху повърхността им. „Разбирането как се деформира планета като Меркурий, ни помага да разберем как планетарните тела еволюират в продължение на милиарди години“, обяснява Бъркхард.
ОЩЕ: Вместо Деветата планета са открити възможни следи от планета 8.5
ESA
Учените, стоящи зад новото проучване, се надяват да съберат повече информация за деформираната повърхност на Меркурий чрез мисията BepiColombo, която стартира през октомври 2018 г. като съвместно начинание между Европейската космическа агенция (ESA) и Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA). BepiColombo е едва третият космически кораб, посетил Меркурий; неуловимата планета е труднодостъпна поради мощното гравитационно привличане на Слънцето, което може да е осакатило повърхността на планетата.
