Следи от радиоактивен плутоний са открити на дъното на Тихия океан, което може да е остатък от древна космическа експлозия. Учените смятат, че събитието може да се е случило преди повече от 100 милиона години, но частиците му вероятно все още падат на Земята. За това пиш изданието Nature Astronomy.
Следи от древна космическа експлозия на дъното на океана
Изданието отбелязва, че става въпрос за плутоний-244, тежък радиоактивен изотоп, за който учените смятат, че се образува само по време на редки и много мощни космически събития. Един възможен източник е експлозия на килонова след сливането на две неутронни звезди.
Какво откриха учените? Изследването е проведено от екип, ръководен от физика Доминик Кол от Центъра „Хелмхолц“ в Дрезден-Росендорф. Учените са изследвали фрагмент от феромарганова кора, извлечен от дъното на Тихия океан на дълбочина над 4800 метра.
Прочетете също: Първите деца на космоса: Китай „взривява“ научния свят с експеримент с човешки ембриони
Тези кори растат много бавно и запазват в слоевете си частици, които са се утаили на морското дъно в продължение на милиони години. Изследователите са търсили плутоний-244, кюрий-247 и желязо-60 в пробата.
Защо това може да е следа от древна експлозия? Периодът на полуразпад на плутоний-244 е приблизително 81 милиона години. Следователно, всеки плутоний, който би могъл да съществува на Земята от формирането на Слънчевата система, би трябвало да се е разпаднал отдавна.
„Нашите резултати показват, че плутоният се е образувал при много редки космически експлозии, като тези, които се случват по време на сливането на две неутронни звезди или изключително енергични свръхнови“, обяснява физикът Антон Валнер от Центъра „Хелмхолц“.
Учените също са търсили кюрий-247, който би трябвало да се образува заедно с плутония. Не са открити обаче убедителни следи. Това показва, че експлозията е станала много отдавна – но не преди повече от 1 милиард години; в противен случай плутоний-244 също би бил неоткриваем.
Изследователите предполагат, че плутоний-244 произхожда от древен r-процес – механизмът, чрез който се образуват тежки елементи във Вселената. Най-вероятният източник може да е килонова или изключително мощна свръхнова.
Прочетете също: Първите деца на космоса: Китай „взривява“ научния свят с експеримент с човешки ембриони
След експлозията материалът се разпръснал в междузвездното пространство. Слънчевата система вече може да преминава през тези древни останки, а частици звезден прах все още се утаяват на Земята.
Учените отбелязват, че подобни открития помагат за по-доброто разбиране на историята на Млечния път, произхода на тежките елементи и пътя на Слънчевата система през междузвездната среда.
„Дали това събитие е повлияло на живота на Земята? Това е открит въпрос, който изисква по-нататъшно проучване“, казва физикът Майкъл Хочкис от Австралийската организация за ядрени науки и технологии.
Междувременно учените съобщават, че в ранната Вселена е открита свръхмасивна черна дупка, която надвишаваше границата на Едингтън - теоретичната граница за акреция. Учените са изненадани, тъй като квазарът ID830 оспорва настоящото разбиране за формирането на галактиките.
Квазарът ID 830 е съществувал преди приблизително 12 милиарда години – по време, когато Вселената е била на приблизително 15% от сегашната си възраст. Дори тогава масата му е била приблизително 440 милиона слънчеви маси. Това е повече от сто пъти по-масивно от Стрелец A*, черната дупка в центъра на Млечния път. Квазарът активно поглъща материя, която обикаля около него с почти светлинна скорост, и излъчва гигантски струи радиация от полюсите си.
Резултатите от изследването бяха публикувани на 21 януари в The Astrophysical Journal. Международен екип от учени наблюдава обекта в различни дължини на вълните, за да определи как е успял да надхвърли границата на Едингтън.
Според физическите модели, черните дупки не могат да нарастват неконтролируемо. Тъй като те привличат газ и прах, около тях се образува акреционен диск. Падащият материал създава радиационно налягане, което частично изтласква материята навън и ограничава по-нататъшния растеж. Именно този саморегулиращ се механизъм определя границата на Едингтън.
Прочетете също: SpaceX ще тества капсули Starfall, за да създава лекарства в Космоса
