Нашата планета има шанс да преживее финалната агония на Слънцето, но целият живот на нея ще изчезне много по-рано. Учените са определили условията за съществуване на земната биосфера и нейният край не е свързан с поглъщането на Земята от нашата звезда. Това съобщава научнопопулярното издание IFL Science, позовавайки се на две нови мащабни проучвания.
Според нови изчисления на климатолози и астрофизици, максималната оставаща продължителност на живота на растенията и животните на Земята е около 1,86 милиарда години. Това е значително по-малко от времето, отредено на самото Слънце.
Сценарий за края на живота на Земята
Слънцето не е вечно и вече е изминало малко по-малко от половината от живота си. След около 5 милиарда години водородът в ядрото му ще се изчерпи, термоядреният синтез ще спре и нашето жълто джудже ще започне да се разширява, превръщайки се в червен гигант. Според НАСА звездата ще се увеличи толкова много по размер, че определено ще погълне Меркурий и Венера.
Защо НАСА не може да изпрати МКС до Слънцето
Доскоро се смяташе, че същата съдба очаква и Земята - приливните сили ще я придърпат към нажежената звезда. Неотдавнашно проучване, публикувано в списание „Астрономия и астрофизика“, обаче дава основание за оптимизъм на човечеството (поне за планетата като космическо тяло).
След като са изследвали аналоговата звезда L2 Puppis, която вече е в етап на затихване, астрономите са стигнали до заключението, че Земята най-вероятно ще може да избегне поглъщането и да преживее всички опасни фази на разширяването на Слънцето поради отслабването на гравитацията си.
Въпреки че самата планета ще оцелее, биосферата на Земята е обречена на изчезване много по-рано - след 1,68–1,86 милиарда години. Причината ще бъде естественото еволюционно увеличение на яркостта на Слънцето с неговото стареене.
Изследователският екип комбинира 3D климатични модели, цикли на CO₂ и процеси на загуба на слънчева маса, за да симулира бъдещето на нашата екосистема. Верижната реакция на катастрофата би изглеждала така:
Намаляване на нивата на CO₂: За да компенсира излишната слънчева радиация, планетата ще започне да премахва въглероден диоксид от атмосферата и да го свързва в карбонатни скали.
Фотосинтезата ще спре: нивата на въглероден диоксид ще паднат до критичен минимум, при който повечето растения просто няма да могат да дишат и да отделят кислород.
Термичен колапс: Ако растителността се опита да се адаптира към ниски нива на CO₂, температурата ще бъде критичният фактор. Максималният термичен праг за сложен живот е 64,8°C (338 K). В най-лошия случай, ако този праг е по-нисък (49,8°C), колапсът ще настъпи още по-рано, след 1,68 милиарда години.
Има ли шанс за спасение чрез еволюция? Въпреки стряскащите прогнози, авторите на изследването оставят малък прозорец на научен оптимизъм: Те предполагат, че в рамките на такъв колосален период от време природата би могла да намери радикални еволюционни решения.
„Като пример, може да си представим сценарий, в който растенията еволюират и придобиват способността да регулират собствената си температура и налягане. С нарастването на яркостта на Слънцето, растенията могат да овладеят и да се адаптират към въздушната среда, разпространявайки се в ландшафти на голяма надморска височина, а след това в стратосферата и отвъд нея“, отбелязват учените.
Прочетете също: Земята се приближава до най-отдалечената си точка от Слънцето: Как това ще се отрази на времето?
