Постоянно разширяващата се Вселена затруднява определянето на разстоянията в космоса, защото пространството продължава да се разширява, докато светлината все още се движи. Обектите продължават да излъчват светлина, но докато тази светлина пътува към нас, средното разстояние между галактиките се увеличава. Когато светлината от далечна галактика най-накрая достигне Земята след милиарди години пътуване, тя показва галактиката такава, каквато е била в миналото. Тази светлина не показва колко далеч е галактиката сега, пише SciTechDaily.
Разширяването на Вселената
Възрастта на Вселената е 13,8 милиарда години. Може да изглежда, че можем да виждаме само обекти, които са на 13,8 милиарда светлинни години разстояние. Но всъщност през цялото това време Вселената се е разширявала, галактиките са излъчвали светлината си и следователно максималното разстояние, на което могат да се видят най-далечните галактики, е 45 милиарда светлинни години. Тази граница на наблюдаемата Вселена се нарича космологичен хоризонт.
Учени: Това е един от възможните сценарии за края на Вселената
Но не са ли 45 милиарда повече от 13,8 милиарда? Това означава, че Вселената се разширява по-бързо от скоростта на светлината, но това не противоречи на законите на физиката.
Факт е, че нищо не може да се движи по-бързо от скоростта на светлината, само в локалното пространство. Казано по-просто, никога няма да видите ракета, която да лети до Марс по-бързо от скоростта на светлината. Специалната теория на относителността на Айнщайн гласи, че обектите в далечния край на Вселената могат да имат всякаква скорост, защото са толкова далеч.
Постоянно разширяващата се Вселена затруднява определянето на разстоянията в пространството, тъй като пространството продължава да се разширява, докато светлината е в движение.
Ако една галактика се отдалечава от нас, нейната светлина се измества към по-червената част на електромагнитния спектър. А в разширяваща се Вселена, по-далечните галактики се отдалечават от нас все по-бързо и по-бързо. Въпросът е, че между тях и нас има все повече и повече пространство за разширяване.
Телескоп на НАСА надникна в последните 13,7 милиарда години на Вселената
Границата, при която галактиките ще се отдалечават от нас по-бързо от скоростта на светлината, е на 13,8 милиарда светлинни години разстояние. Все още можем да видим тези галактики, защото светлината им е започнала пътя си към нас преди милиарди години, когато са били много по-близо до Земята.
Съществува обаче граница, известна като космологичен хоризонт на събитията, която се намира на около 17 милиарда светлинни години от нас. Светлината, излъчвана понастоящем от по-далечни галактики, никога няма да достигне Земята.
Космологичният хоризонт на събитията ще продължи да се разширява, преди евентуално да се стабилизира на разстояние от около 60 милиарда светлинни години от нас. Дори тогава няма да можем да видим цялата наблюдаема Вселена. Светлината от най-далечните галактики ще бъде изместена в червено толкова много, че тези галактики на практика ще изчезнат.
Краткото заключение: наблюдаемата Вселена се простира далеч отвъд възрастта си в светлинни години, защото самото пространство се е разширило с пътуването на светлината.
Наскоро учените направиха още едно интересно откритие за Вселената. Те твърдят, че тя има седем измерения, а не четири. В допълнение към четирите измерения – височина, дължина, дълбочина и време, физиците твърдят, че има три допълнителни, „сгънати“ слоя на реалността.
„Ние преживяваме три пространствени измерения и едно времево измерение – общо четири измерения“, обясни д-р Пинчак. „Нашият модел предполага, че Вселената всъщност има седем измерения: четирите, които познаваме, плюс три малки допълнителни измерения, свити толкова плътно, че не можем да ги възприемем директно.“
Това означава, че пространство-времето може не само да се сгъва, но и да се усуква, създавайки нов физически ефект, известен като торсионно поле. Доказано е, че това така наречено „торсионно поле“ е ключово за разбирането какво се случва с черните дупки, когато те привидно изчезнат.
Мистериозна ос във Вселената съвпада със Слънчевата система: Учените не знаят защо се случва това
