Бойко Атанасов ще бъде обезщетен за незаконно подслушване от МВР

Интересното е, че МВР не оспорва дали Атанасов е подслушван незаконно, а казва, че претенцията за обезщетение трябвало да е към ГДБОП, защото тя е поискала подслушването му преди 10 години и тогава дирекцията е била самостоятелно юридическо лице. Върховните съдии обаче отхвърлят искането и посочват, че през 2013 г. ГДБОП е закрита като самостоятелно юридическо лице и неин правоприемник е МВР.

В Правителствена болница са подслушвали висши държавни служители

Видеонаблюдение и микрофони в болничните стаи и кушетките в специалното отделение, обслужващо висшия държавен апарат е установено от пр...

Прочети повече

Присъдата е факт, след като през есента на 2011 г. тогавашният директор на ГДБОП Станимир Флоров е поискал срещу Атанасов да бъдат приложени наблюдение, подслушване и проследяване. Искането е било отправено до тогавашния председател на Софийския окръжен съд Владимир Иванчев, който почина година по-късно. Той е разрешил използването на специални разузнавателни средства (СРС), за които 5 години по-късно Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства констатира, че са неправомерно използвани. Атанасов сам поиска бюрото да провери дали е бил незаконно следен, след като още през 2013 г. бил предупреден от тогавашния градски прокурор Николай Кокинов, че има план да бъде арестуван.

До арест на следователя така и не се стигна. След това бюрото констатира, че не е имало данни той да е съпричастен към разследваните престъпления, а разрешението за използване на СРС е било дадено от некомпетентен орган, тъй като искането е трябвало да бъде изпратено до председателя на градския съд и само той е имал право да даде разрешение.

Атанасов първоначално заведе делото срещу прокуратурата и окръжния съд, но то беше прекратено. Последният му иск вече беше срещу МВР, което е отговорно за незаконното подслушване, след като го е поискало. Той поиска да бъде обезщетен със 151 000 лева, но градският съдия Росен Димитров подчерта в решението си, че макар и неимуществени, вредите следва да бъдат доказани, като тежестта за това се носи от Атанасов. Вместо доказателства за това как му се е отразило незаконното следене от 60 дни, след като е разбрал за него, той е твърдял пред съда, че му е бил създаден образ на "следовател на олигархията" и това е попречило на професионалното му развитие. Пред съда той е посочил, че е известен критик на ръководството на прокуратурата, както и че срещу него бяха образувани и дисциплинарни дела, по които му беше наложена забележка и му беше намалена заплатата. Според Атанасов, незаконното подслушване имало отношение и към неуспешните му опити да оглави районната, градската и Апелативната специализирана прокуратура, включително и да се кандидатира за главен прокурор. Според съда обаче тези факти нямат никакво отношение към неправомерните СРС-та.

Затова Атанасов обжалва решението пред апелативния съд, като се аргументира, че докато е бил следен се е намирал в естественото си обичайно поведение на човек, на когото животът не е контролиран от МВР. Именно затова Атанасов не смята, че трябва да доказва нарушените му права. И апелативните съдии обаче отхвърлиха тезата му, а той не обжалва решението пред ВКС.

Георги Георгиев, БОЕЦ: Бойко Атанасов трябва да продължи нашата битка в парламента, цели на протеста остават неизпълнени

"Продължаваме събирането на подписи в подкрепа на кандидатурата на следовател Бойко Атанасов за участие в предстоящите парламентарни из...

Прочети повече