По официални данни стотици престъпления си остават в графа "ще ги решаваме друг път"

Според данните за периода януари-юни са спрени 22 666 досъдебни производства, защото извършителят не е разкрит. Това все пак е по-добре от същия период на миналата година, когато са спрени 24 823 производства, а през първата половина на 2016 година е било още по-зле - 27 358. За първото полугодие на тази година това означава 188 разследвания дневно. Липсва сериозна сметка колко струва това на данъкоплатците - като пари, платени на разследващите, като вреди, нанесени от престъпленията, и като катализатор за бъдеща престъпност, но е очевидно, че загубите са унищожителни, коментира в. "Сега".

Забравен ли е вече "престъпният прякор" на Добрич - Бермудския триъгълник?

Хората в Добрич сякаш вече забравиха страшното прозвище на града от 1998 година – Бермудския триъгълник, дадено заради безследно ...

Прочети повече

Като описва броя на спрените дела заради неразкрит извършител, държавното обвинение прави забележка, че заради законови промени от края на 2017 година в актовете за образуване на досъдебно производство не се посочват имената на хората, за които има данни, че може да са извършили престъпленията. Така те остават напълно анонимни.

Масовото прекратяване на дела от години има ефекта на амнистия, макар и необявена официално. Тя беше факт и при предишния главен прокурор Борис Велчев. Ревизия в неговия мандат установи стотици хиляди производства, които стоят по бюрата на прокурори и следователи, макар че давността за разследването по тях отдавна е изтекла. Повечето се водят срещу неизвестен извършител, но има и такива срещу известен. И макар сега статистиката да показва спад, бройката остава огромна. Прекратените за първите 6 месеца на годината дела са над 33 хиляди. За същия период на 2016 г. и 2017 г. те са съответно 34 443 и 36 651. От отчета не става ясно колко от делата са се обезсмислили заради изтекла давност.

Освен това, традиционно всяко трето дело, което прокуратурата внася в съда, е предложение за сделка. Споразуменията са предпочитани от подсъдимите, защото гарантират наказания под предвидения в закона минимум, макар и това да е само възможност, а не императив за съда. Споразумението с прокуратурата се одобрява само на една съдебна инстанция и влиза в сила. За да бъде одобрено, трябва да са възстановени щетите от престъплението и да е призната вина, но сделката е невъзможна без съгласието на прокуратурата. Първата половина от годината прокуратурата е сключила 5291 споразумения. Предишните две години те са съответно 5442 и 4929. През този период окончателно осъдените са 15 467, а оправданите – 431.

Абсурд

Близо 40 000 престъпления у нас ще си останат ненаказани

Още близо 40 хил. престъпления никога няма да бъдат наказани. Това е броят на разследванията, прекратени заради изтекла давност само за...

Прочети повече

Прокуратурата твърди в официален отговор до "Сега", че не събира информация за изплатените обезщетения по Закона за отговорността на държавата. Ясно е само, че е осъдена по 714 дела. Обикновено обезщетения търсят хора, които са били обвинени, а после оправдани. Някои обезщетения са за няколко хиляди лева, но има и за десетки и стотици хиляди. За първи път тази година данните отсъстват от доклада на прокуратурата и тя настоява, че не разполага с тази информация, макар че парите излизат от бюджета ѝ и със сигурност там има такова перо. В доклада за 2016 година тази информация присъства - там се казва, че присъдените обезщетения по влезли в сила осъдителни решения по Закона за отговорността на държавата са 2,5 млн. лева. Година по-рано са пак толкова, а през 2014 г. са 3,65 млн. лева.