Схемата около Българската банка за развитие (ББР) е позната от казуса КТБ. Проблемът не е само в размера на кредита, а в начина, по който е било структурирано обезпечението. Това мнение изрази финансовият журналист Стефан Антонов в ефира на Нова телевизия. Днес се очаква бившия шеф на банката Стоян Мавродиев да бъде върнат в България от Сърбия. Според Антонов и колегата му Петър Илиев случаят с ББР не се изчерпва с един конкретен заем. Те повдигнаха въпрос и за начина, по който през годините са вземани решения за най-големите кредити в ББР и доколко е възможно да бъде потърсена наказателна отговорност за тях.
ОЩЕ: Ясно е кога Стоян Мавродиев ще бъде екстрадиран от Сърбия
Според Илиев най-известните спорни кредити от периода на управление на Мавродиев са два. Единият е заемът за дружеството "Свети Георги", създадено за събиране на вземания, което през 2019 г. получава финансиране от около 75 млн. лева. Другият заем е отпуснат на компанията "Роудуей Кънстракшън" за придобиване на дружество, свързвано с Румен Гайтански - Вълка.
Антонов обясни, че основен актив на придобиваното дружество е била концесия, която впоследствие е била прехвърлена, оставяйки обезпечението практически без реално покритие. По думите му заемът е бил конструиран така, че две години да не се появят формални признаци на проблем, тъй като е включвал гратисен период за погасяване.
По темата за т.нар. "политически кредити" Илиев заяви, че такива могат да бъдат определени заемите за компании, свързани пряко или косвено с влиятелни политически фигури, независимо дали средствата са използвани за реална стопанска дейност.
И двамата журналисти подчертаха, че управлението на ББР винаги е било тясно обвързано с решения на изпълнителната власт, тъй като държавата е принципал на банката чрез ресорните министри и назначаваните от тях надзорни органи.
