"Дилемата на Крокодила": Как Цар Симеон надиграва дипломатически Византия?

Каква е древната дилема на крокодила

Този парадокс е известен още от Древна Гърция. Легендата разказва за баща, чието дете е отвлечено от крокодил. Влечугото обещава да го върне на бащата, ако той познае дали крокодилът е решил да му върне детето или не. Това е хитър въпрос, при който крокодилът явно ще знае решението на бащата предварително и ще твърди, че е взел обратното. Симеон е завършил Магнаурската школа, в която се изучават тези знания от античния свят и използва този хитър номер, за да постави капан на ромееца.

Как цар Симеон поставя капан на ромеите

По време на обмяната на писма между Симеон и ромейския дипломат, Лъв Магистър настоява българският владетел да освободи ромейските пленници от предхождащите военни действия. В писмото си Симеон споменава, че ромейският император е предсказал датата и часа на слънчевото затъмнение от този период и може лесно да предвиди реакцията му по отношение на освобождаването на пленниците. Ако ромейският император познае отговора на Симеон, българският цар обещава да ги пусне на свобода.

Ясно е, че ромеите няма да могат да предвидят отговора на Симеон. Българският владетел се представя в ролята на крокодила, който първо иска да види какъв ще бъде отговорът на другата страна, преди да обяви своята позиция и да вземе обратно решение.

Как Лъв Магистър пробва да се измъкне

Висшият ромейски дипломат много добре познава този казус. Той се опитва да избяга от капана, като използва изрази, които могат да бъдат тълкувани двузначно, за да може винаги да твърди, че е познал отговора на Симеон. Завършилият с отличие Магнаурската школа български владетел лесно се измъква от този капан и обяснява, че не са познали верния отговор.

Защо Симеон използва този хитър трик

Идеята на Симеон е да спечели нужното му време. Той държи Лъв Магистрат в една от българските крепости, докато организира контраудар срещу ромеите и техните съюзници - маджарите. Симеон успява да се договори с печенегите за общо нападение срещу маджарите, което завършва с блестящ успех. След това вече идва време и да се концентрира срещу ромеите. Идеята на българския владетел е да не води война на два фронта, която няма как да спечели. Ромейските пленници биват използвани като разменна монета за печелене на време, за да може Симеон да успее да завърши успешно преговори с печенегите. Така Симеон печели дипломатическата битка с ромеите, а това води и до последвалата военна победа срещу тях.

Защо трябва да знаем това

Този тип факти за Симеон са от огромно значение. В нашата история имаме множество военни победи, които губим на полето на дипломацията. Цар Симеон демонстрира как може да използва знанията, придобити в Константинопол, за да се справи с ромеите и с "техните камъни да бие по тяхната глава". Подобни качества показват и други български владетели като Тервел, Борис I и Калоян. Това е ключът към дългосрочния успех на всеки държавник.