Каква височина достигат най-големите жирафи?

Това ще е нещо съвсем обикновено, ако къщата ви се намира в африканската савана. Все пак жирафът е най-висок сред всички животни на планетата! Височината му достига 6 метра. А рекордьорът по височина сред този вид бозайници бил кенийският жираф, който от 1959 г. живеел в зоологическата градина на Честър в Англия. Височината на този гигант достигала 6,1 метра!

Дългият врат на жирафа съставлява почти половината от височината му - повече от 2 метра. При това, той има само седем шийни прешлена, както всички бозайници - но неговите се удължили в процеса на еволюцията.

Сред многото съществуващи видове, сигматурският жираф, който обитава Централна Африка, е най-високият.

Теглото на мъжките е около 1600 кг, а на женските - 850 кг. Само шията тежи четвърт тон, а сърцето повече от 10 кг. И това не е изненадващо, защото то представлява мощна помпа, която изпомпва около 6 кофи кръв в минута – 60 литра!

Среда на живот

Най-високото животно в света живее в Африка, където на юг от пустинята Сахара се шири просторна савана. Жирафите са едни от малкото бозайници, които не могат да плуват. Те не се придържат към строга йерархия. Стадото може да включва до 15 индивида от различен пол и на различна възраст. При тях няма ясна организация, както е обичайно, например, сред лъвовете. Най-опитната женска води стадото. Но ролята на пазач се играе от висок самец, чието остро зрение му позволява да забележи опасност на разстояние от един километър.

Колко вида жирафи има?

За притежание на женска самците често провеждат борба чрез удари с глава и шия. Това продължава, докато изтощеният противник отпусне муцуна в краката на победителя.

Женската е бременна с малкото доста дълго време - 14 месеца. Животът на новороденото бебе започва с падане от 2 метра височина – то се ражда високо 1.80 м и тежко 50 кг. Отначало бебетата мучат и блеят като агнета. До 5-месечна възраст те се събират на групи, за да играят.

Начин на живот

Жирафите прекарват целия си живот на крака и спят от 10 минути до 2 часа в денонощие – както изправени, така и легнали. По втория начин обаче само, когато се чувстват в пълна безопасност.

Тези исполини на саваната се движат внушително, последователно движейки единия или другия крак. Ширината на крачката им е 4 метра. Когато жирафът върви бавно, човек трябва да тича, за да не изостане. Въпреки, че на жирафа не му се налага да бяга често, той може да развие скорост като добър кон – до 50 км в час.

Как се пише: жираф или жирав?

Имайки много тънки крака, жирафите се движат само по твърда земя. Но въпреки това те дори умеят да скачат, преодолявайки естествени прегради от около 2 метра. Хранят се с листата на високи храсти и дървета. За тях не е трудно да достигнат най-високите клони, но това е прерогатив на мъжките. Женските се задоволяват с листата от средната част на растението.

Жирафите много рядко пият вода. Комично разтваряйки предните си крака в „полушпагат“, те стават твърде уязвими за хищници. Подобно на камилите, могат да оцелеят дълго време без животворна влага.

С езика си, чиято дължина достига половин метър, жирафите могат лесно да хващат високи клони. Освен това, с помощта на такъв удобен инструмент, те могат лесно да измият очи и да прочистят ноздрите си. Там пък, където езикът не достига, работят „щатните“ санитари - птиците от рода Oxpecker, наричани волски птици. Те седят на гърба на животните и кълват паразити.

Всеки жираф се отличава с шарката на кожата си. Тя е уникална, като пръстовите отпечатъци на човека.